Get Adobe Flash player
There are no translations available.

ПРОФЕСОР БАЙЧО ПАНЕВ – МОМЕНТИ ОТ НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

 

Ана Филибева,

разследващ полицай в ІХ РУП на МВР,

докторант по криминология в Академията на МВР

 

С публикациите на проф. Байчо Панев се запознах при подготовката ми за конкурсния изпит за докторант по криминология в Академията на МВР през 2013 г.Преди това вече лично го познавах, след като станах член на Българската асоциация по криминология през 2012 г. и бях присъствала на ръководени от него няколко сбирки на семинара по криминология.

Много неща могат да се отбележат за криминологичното творчество на проф. Панев, но искам да засегна само някои моменти, които ми направиха силно впечатление.

Проф. Б. Панев издига превантивната дейност като най-важен и основен ангажимент на обществото. Той критикува липсата на предвиждане на превантивна дейност в Конституцията на Република България от 1991 г. за разлика от Конституцията от 1971 г., където в чл. 8, ал. 3 е  записано, че „укрепването на законността и предотвратяването на престъпленията и правонарушенията е задължение на държавата, обществените организации и гражданите”[1]. Прави предложение за  регламентиране на материята относно субектите, задачите и средствата за превенция на престъпността. Според проф. Панев, съдържанието на мощния инструмент – превенцията, включва  възпитанието, формирането на законосъобразни мирогледни позиции и поведенчески стереотипи, както и стимулиране към такова поведение чрез т.нар. „компенсаторна власт” (осигуряване на заетост, социално подпомагане на лица и прослойки с нагласа към престъпни прояви, лечение на алкохолици и наркомани, награди и поощрения за участие в превенцията). Дори и при отсъствие на репресия или при крайно внимателното й прилагане пак има намеса във вътрешния мир на свободната личност. Все още, казва проф. Панев, човечеството е далече от онова мечтано бъдеще, когато без поощрения, пропагандни средства и други властнически манипулации личността свободно, по собствен избор ще предпочете високо нравствени и хуманни варианти на поведение. В днешните условия е невъзможна самозащитата на отделния човек и на обществото срещу стихията на престъпността без властническа намеса дори в превенцията. Съблюдаването на принципите на хуманизма, законността, демократизма и научността в превантивната дейност могат да допринесат за намиране на баланса между личната суверенност и  властническия натиск върху нея.

Групирайки видовете превантивни мерки според целите и равнището на действие, проф. Панев обръща особено внимание на ефективността на специално-криминологичната и индивидуалната превенция, осъществявани от органите на полицията[2]. Наред с професионализма на субектите, които я осъществяват, е необходимо подобряване на криминологичната подготовка на полицаите и на сътрудничеството на отделните полицейски служби с обществеността и контролните органи. Професионално критичният поглед на проф. Панев прогнозира успешна пряка взаимозависимост между по-бързото преодоляване на тези пропуски в полицейската дейност и приносът на полицията в борбата с престъпността, като отчита  обвързаността й с мерките за общосоциална превенция.

Изследвайки характера и същността на превенцията от позициите на криминологичната наука, проф. Панев ясно извежда тази дейност като изпреварваща социална реакция на обществото към престъпленията и другите правонарушения[3]. Според проф. Панев, превантивната дейност трябва непрекъснато да се усъвършенствува, като се изгражда на научна основа, съобразена с характера и тенденциите в развитието на престъпността (нейните детерминанти) и с действуващите закономерности в обществото. Научният характер на превантивната дейност означава компетентно овладяване и стимулиране на процеса по преодоляването на престъпността.

Като социална дейност с голямо обществено значение, превенцията се реализира в социални факти. Важна характерна черта  е нейната целенасоченост. Осъществявайки превенция, субектите преследват определени по-общи или по-конкретни цели в процеса на преодоляването на престъпността.

Големи са заслугите на проф. Панев при внедряването в практиката на резултатите от провежданите криминологични проучвания на: престъпността в Сливенски окръг (1970 г.); злоупотребата и трафика на наркотици (1973 г.); престъпността във Врачански окръг (1973 г.); престъпната безстопанственост (1976 г.); престъпността в Благоевградски окръг (1978 г.); скритата престъпност в икономиката (1979 г.); подкупите (1981 г.); престъпността в Бургаски окръг (1983 г.); присвояванията на излишъци в търговията (1984 г.) и редица други. Извършваните контролни изследвания, на които той е последователен привърженик, показват положителни промени и нови релации в криминологичната обстановка.

Проф. Б. Панев отделя голямо внимание и на проблемите на превантивната политика. В доклада си пред научната сесия на Българската асоциация по криминология, посветена на 25-годишнината от създаването й, той акцентира върху зависимостта на тази политика от съществуващия модел на икономическо и социално развитие на България[4]. Ограничаването на  отрицателни обществени явления като субективната аномия, обективната аномия, спада на доверието в държавните институции, водещи до снемане на задръжките у личността и до извършване на престъпления, според проф. Панев, е важна стъпка, която трябва да се направи за изграждане на по-ефективна система за превенция. Превантивната политика против съвременната престъпност е немислима без дейно участие на всички властови и граждански ресурси в българското общество. Криминологичните изследвания, като мост между криминалните отклонения и социалното и правното въздействие за преодоляването им, са важни източници за осигуряване на информация за изграждане на такава политика.

Криминологичен е  подходът в чл. 1, ал. 2 от НПК: „Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността”. Процесът не е формално състезание между обвинение и защита, той служи на много по-висока цел като осигурява категорична и справедлива реакция срещу натиска на престъпността върху правата на гражданите и върху устоите на обществото, казва проф. Панев.

Санкциите, предвидени в Наказателния кодекс за всеки отделен престъпен акт, не са просто част от структурата на наказателноправната норма, те са продиктувани от живота на обществото, от нуждата да бъдат пресечени корените на престъпността. Точно затова и в чл. 36, ал. 1 от НК: „Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”, се отразява цялата криминологична концепция за преодоляване на престъпността както чрез пряко възпитателно и предупредително въздействие върху нейните носители, така също и чрез стремеж да се освободи социалната среда от криминогенните нагласи. Така санкцията става не само правна последица, а придобива дълбок, социално значим смисъл.

Проф. Байчо Панев призовава да се проучи собствения ни български опит от 70-те и 80-те години на миналия век, когато криминологичните изследвания са допринесли за значително намаление на престъпността. Нужно е също да се усвои опитът на останалите държави от Европейския съюз по отношение на общностните инициативи и правила за осъществяване на превантивна политика.

Успоредно с високия си професионализъм, човекът Байчо Панев разкрива своята мъдрост и в художествените си творби,една от които е разказът „Обратното огледало”[5], който бих искала да цитирам изцяло: „Преди да предприемем изпреварване или да натиснем спирачките на автомобила, поглеждаме обратното огледало. То ни предпазва от катастрофа. Целта на маневрата доминира в нашето съзнание. От пръв поглед тя няма нищо общо с останалите участници в движението. Ако искаме обаче да я постигнем без риск от провал, не може да не се съобразим с конкретната ситуация на пътя.

Мъдростта на нашия народ, отразяваща многовековния му житейски опит, е сътворила поговорката: „Преди да направиш нещо, преброй до десет.” Някои наричат това прекалена мудност, умствен мързел, страх от поемане на рискове. Други иронизират предпазливите, че докато броят до десет изостават от динамиката на съвременния живот... Не любов към броенето стои в основата на това умотворение, а необходимост да се премислят всички възможни последици, вместо да се хвърляме слепешката в постигане на желаната цел. Желаната цел не винаги съвпада с резултата от нашите усилия за постигането й. Много често последиците от действията ни са дори противоположни на очакваната промяна към по-добро. Защото не сме погледнали в обратното огледало. Защото не сме преброили до десет”.

Не бих си позволила да говоря за проф. Байчо Панев в минало свършено време, тъй като творчеството му ще остане вечно. От учебниците и трудовете, които е създал, ще се учат поколения напред.


[1] Панев, Б. Криминология. Бургас, изд. БСУ, 1993, глава ХVІ.

[2] Основи на криминологията в НР България. С., „Наука и изкуство”, 1983, глава ІV, раздел VІІІ, § 27.

[3] Пак там, глава ІV, раздел VІІІ, § 25.

[4]Панев, Б. Превантивната политика и съвременната престъпност. – В: Превантивната политика и съвременната престъпност (материали от научна сесия, посветена на 25-годишнината от създаването на Българската асоциация по криминология, София, 14 юни 2011 г.). С., изд. АМВР, 2012.

[5]Панев, Б. Мислещата тръстика. Миниатюри. С., „Българска книжница”, 2005.