Get Adobe Flash player
There are no translations available.

МОИТЕ СПОМЕНИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ

ОТ КРИМИНОЛОГА И ЧОВЕКА БАЙЧО ПАНЕВ

 

Доц. д-р Светла Маргаритова-Вучкова

преподавател по криминология в БСУ,

сътрудник в Съвета за криминологически изследвания при

 

Главната прокуратура (1982–1995 г.),

председател на БАК

 

Спомените ми за Байчо Панев датират отпреди да замина за Русия и да започна докторантурата си в Петербург (1978 г.). Не помня кой ме заведе при него в сградата на Съдебната палата, но той бе първия човек, който ми разказа за проблемите, които стоят в центъра на науката „Криминология”, както и за изследванията на икономическата престъпност.

Когато след три години се върнах в България след защитата на дисертацията ми, в края на 1982 г. започнах работа в Съвета за криминологически изследвания (СКИ). Тогава ние, току-що започващите научната си кариера млади криминолози (Младен Червеняков, Благой Блажев, Динко Кънчев) гледахме със страхопочитание на Байчо Панев, Боян Станков и Георги Хр. Георгиев. Проф. Панев вдъхваше по специфичен начин уважение и респект със своята сдържаност, уравновесеност и спокойствие. За годините, в които работих в СКИ, не си спомням случай, при който той да е повишил тон, да е показал по някакъв начин възмущение, обида или гняв. Беше безспорен авторитет в областта на икономическата престъпност и повечето изследвания в тази сфера бяха ръководени от него, както и част от регионалните комплексни изследвания.

След като напуснах СКИ и кариерата ми се промени в доста рязка посока, поддържах връзката си с криминологичната общност най-вече чрез семинарите, организирани по линия на Асоциацията по криминология, които бяха ръководени от професора. Учудвало ме е и съм се възхищавала колко време е отделял преди всяка сбирка, за да се подготви по обсъжданата тема, да проучи и друга литература извън доклада, поднесен от водещия докладчик.

В личен план съм благодарна на проф. Панев и за последвалия отново обрат в научната ми кариера, защото след оттеглянето си от Бургаския свободен университет той бе един от криминолозите, които ме препоръчаха за заемане на освободеното преподавателско място. Предостави ми и немалко литература, включително и своя учебник по криминология. Той ме подкрепи и по-късно, когато, за да се запълни хорариумът ми, трябваше да преподавам дисциплината „Юридическо мислене“. Проф. Панев ми донесе литература, свързана с теорията на правото, даде ми съвети на какви проблеми да акцентирам, окуражи ме. Той беше редактор и одобри за печат една от статиите, свързани с хабилитационния ми труд, по повод правосъдието по отношение на малолетни и непълнолетни, която бе публикувана в списание „Общество и право“.   

В моите спомени професор Байчо Панев ще остане не само като един от най-изявените учени, оставили следа в съвременната българска криминология, но и като колега и човек с главна буква.