Get Adobe Flash player
There are no translations available.

МОИТЕ СПОМЕНИ ЗА БАЙЧО ПАНЕВ

 

Румен Райковски, доктор по право,

адвокат, сътрудник в Съвета за криминологически

изследвания при Главната прокуратура

януари (1986–май 1987 г.)

 

Аз съм един от онези колеги, които имаха възможността да работят с Байчо
Панев, като познанството ми с него е още от времето преди докторантурата ми в Москва (1982–1985 г.). Запомнил съм изключителната му работоспособност – захване ли веднъж темата "не я пуска, подобно на ротвайлер", докато не я изчерпи изцяло.
Наред с това, той беше изключително спокоен, тактичен, изобщо с него се
работеше добре.

Спомням си епизод, свързан с книгата му "Скритата престъпност" (1983г.). Имаше едно предаване по Българското национално радио, водено от Меглена Кунева и Васил Чобанов на юридическа тематика (последният днес е директор на програма „Хоризонт”). В едно от тези предавания, посветено на длъжностните
присвоявания, участваше представител на Върховния съд (зам.-председател). Зададох по телефона въпрос, като се позовах на данни от книгата на Б. Панев, съгласно които индексът на скритост при длъжностните присвоявания е най-малко 3, т.е. действителният обем на тези престъпления е поне три пъти по-голям от официално отразения в статистиката. Очаквах коментар, но вместо това последва кратък отговор, че тази престъпност била явна, какво скрито имало при нея ...? С други думи,
въпросът изобщо не беше разбран. Жалкото е, че неразбирането беше на ниво Върховен съд, където подобно нещо е недопустимо.

Книгата "Скритата престъпност" е най-силната монография на Б. Панев. Изследвани са факторите за скритост, поставени или загатнати са много съществени въпроси, свързани с надеждността на официалната криминална статистика – доколко същата може да бъде основа за изводи, ако действителният обем на даден вид престъпност надвишава в пъти наказания.

Спомням си и друг епизод. По повод на контролно криминологично изследване трябваше да проверим доколко заинтересованите институции са изработили програми за борба с проучвания вид престъпност. Натъкнахме се на различни ситуации: някои
ведомства не бяха сторили нищо, други поне се бяха постарали да изработят
мерки. Екипът разграничи отделните групи, като все пак отбеляза с
положителен знак усилията да се изработят програми, за разлика от
несторилите нищо. Това разграничение обаче не беше оценено от тогавашен
зам.-главен прокурор, който нападна остро екипа. Тогава Б. Панев взе
думата и отстоя действията на участвалите в контролното изследване.