Get Adobe Flash player
There are no translations available.

ПРОЦЕСУАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ЖЕРТВИТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

 

Ана Филибева,

докторант по криминология в

Академията на МВР

 

На 27 февруари 2015 г., от  13.30 часа в конферентната зала на Съдебната палата – София, именитиятхоландскиучен в областта на виктимологията и възстановителното правосъдие професор Ян ван Дайк изнесе лекция на тема: „Процесуална справедливост за жертвите на престъпления”,  организирана от Съюза на съдиите в България и Българската асоциация по криминология.

В началото на своето изложение проф. Ян ван Дайк  посочи, че през 60-те години на миналия век социолозите и психолозите започват да провеждат емпирични изследвания за виктимността, като правят многобройни интервюта с потребители на правосъдие. Межу тях има хора, които са участвали в процеси, понякога са ги загубили, но въпреки това са останали удовлетворени. Има и такива, които, макар и спечелили процеси, са останали неудовлетворени. Следователно съдебният процес е донякъде ограничен. Том Тайлър и други канадски криминолози също проучват проблема и обобщават, че е важно как съдът се е отнесъл към гражданите.Тайлър изследва пострадали от престъпления, които са разпитвани в наказателния процес, и е забелязал релация между отношението на съдебната институция към гражданите и тяхното отношение към държавните институции. Изводът е, че работата на съдебната система е важен фактор, определящ поведението и отношението на гражданите към институциите. Тайлър  пише, че „формалните права са пример за това, което е на хартия, но законът на хартия е много по-различен от това, което се случва на практика“.

В Холандия съдиите разглеждат пострадалия като „натрапник“ в процеса. Дори когато има набор от права, винаги трябва да се има предвид, че пострадалият страда от „вторична виктимизация” (когато се нанася травма при разговора в институцията). В декларацията на ООН от Миланския конгрес (1985 г.) и Генералната асамблея относно жертвите са заложени всички основни принципи, свързани с правата на пострадалите. Тук се отнася например т. нар. „синя стая“ за работа с деца и други уязвими жертви (в България има около 12 такива стаи). „Как тези подобрения се възприемат от самите пострадали?“ – се пита проф. Ван Дайк. Смята, че виктимизацията е „тънък процес“ – ползва се т. нар. „наративен метод“ – това са историите, биографиите на пострадалите. Например Наталия Кампус е автор на книга за това как е била отвлечена като дете. Жертвите говорят не само за първичната, но и за вторичната виктимизация – как полицията се е отнесла след престъплението с тях. В Канада една пострадала казва: „Отнесоха се с мен уважително и това помогна за моето оздравяване“. Осъден германски гражданин казва, че възприема картичките на близките до него по същия начин, както и уважението            получено от институциите, с които е имал съприкосновение.

През 1990 г. в Холандия е проведена реформа в наказателното правосъдие, съгласно  която полицията и прокуратурата първо трябва да информират пострадалия и след това да извършват процесуални действия. Въведени са обезщетения („Заповед за обезщетение“). Ако осъденият не ги заплати на пострадалия, държавата изплаща сумата, а после я търси от осъдения. Така е и в Австрия.  Първоначално новата реформа е тествана в малък регион на Холандия. После е направено проучване в този район и в малък район, в който не се провежда реформа. Пострадалите в района с провеждащата се реформа казват, че са получили позитивно отношение от полицията и съда. Впоследствие пострадалите показват по-голямо доверие към двете институции. Тези изследвани лица, които са получили уважение от полицията и съда, са проверени дали пишат неверни данни в данъчни декларации, като изводът е, че те не лъжат.             Целта на експеримента е да се проучат и нагласите на пострадалите. Жертвите, които са получили обезщетение, в по-голямата си част не са били удовлетворени, защото са попълвали много формуляри. Първоначално проф. Ван Дайк препоръчал тези средства да отиват в специален фонд за подпомагане на пострадали, но после си променил мнението. Сега той е председател на Съвета за държавните обезщетения (Асоциация за подкрепа на пострадалите). Счита, че процесуалното правосъдие се е подобрило доста – процедурата отнема 2 месеца. Около 70 % от клиентите, които са получили държавно обезщетение, са доволни. Впечатлението е, че не е толкова важна сумата на обезщетението, колкото уважителното отношение. В Холандия се провежда обучение за полицаи – как да се отнасят с лицата, които са задържани, особено от малцинствените групи. Уважението към задържания е фактор, който би намалил престъпността.

За възстановително правосъдие се говори и в книга на Брейс Уейт – криминолог. В книгата обаче той дори не споменава думата „пострадал“, вероятно поради това, че така жертвите на престъпления се поставят във вторично преживяване, което не е препоръчително.

Преди време специална програма по процедурата по възстановително правосъдие се е казвала „Помиряване на пострадалия и правонарушителя“, а сега се нарича „Диалог“. В Холандия има успешна програма за възстановително правосъдие „Стоп“. Това е правосъдие за дребни провинения от непълнолетни без криминално досие. Тя се прилага от 2012 г. за случаи на дребни кражби, вандализъм, обири. Първо работи полицията, после социален работник, а после и родител (например да се почистят нарисувани графити). Тенденция е възстановителното правосъдие да се прилага и спрямо по-тежки престъпления, с което  проф. Ван Дайк не е съгласен. Според него, възстановителното правосъдие трябва да се прилага само за първото извършване на престъпление. По друга програма в Холандия роднина на убития може да иска среща с убиеца, ако той е съгласен. Тези „помирителни срещи“ са позитивни за рехабилитацията на осъдения. Често той се извинява за стореното, което е добре за него. Но понякога не се получава този ефект, а се стига до вторична виктимизация.

В Холандия диалогът се осъществява от фондация, която се ръководи от Асоциацията за подкрепа на пострадалите, като това е „възстановително правосъдие с център – пострадалия“ – така се казва и една статия на проф. Ван Дайк.

В заключение, като обобщение проф. Ян ван Дайк отново каза, че предоставянето на процесуална справедливост е много важно в наказателния процес.

Динко Кънчев– зам. председател на БАК, посочи, че изложението на проф. Ван Дайк е убедително. Дали обаче нещо е последвало от това? Имало ли е нормативни или етични нововъведения за участниците в наказателния процес?

Проф. Ван Дайк отговори, че в документите на ООН от 1985 г. и в Директивата на ЕС има такива текстове, но още по-важно е, че след 90-те години са организирани курсове в цялата страна за прокурори и симулирани процеси с участието на психолог с цел да се формира уважително поведение на страните в процеса. Направили са усилия за провеждане на такива курсове и в полицията. Преди два месеца се състояла кръгла маса в съда в гр. Хаарлем в Холандия с участието на 12 пострадали, които са дали своите мнения относно процесите, в които са участвали.

Проф. Добринка Чанковаот Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” изрази известно несъгласие, тъй като смята, че възстановителното правосъдие е ориентирано предимно към жертвата. Освен Декларацията на ООН от 1985 г. има и проект на Конвенция за жертвата. Трябва ли да се чака 800 години тази „Магна Харта“? И още – има Европейска директива в полза на жертвите, но това е само европейски инструмент.

Проф. Ван Дайк посочи, че за него е много важно това, което пише в старите програми за необходимостта пострадалият да се подготви за срещата. Изразът на гняв е част от възстановяването. В Австралия са съгласни с него. В Университета в Тилбург са поканили специалисти от Япония. Всички смятат, че е време световната общност да приеме Конвенция за правата на пострадалите. На интернет страницата на Университета има проект на Конвенцията. Надява се, че Директивата ще бъде транспонирана, а не както се е получило в Гърция с неприемането на европейска директива (страната ще бъде глобена).

Ивелина Миланова– адвокат в САК, докторант в Института за държавата и правото при БАН, занимаваща се с репродуктивните права на жените, зададе въпрос дали жените – жертви на престъпления, трябва да получават специално отношение.

Проф. Ван Дайк отговори, че пострадалата от сексуално престъпление може да пожелае да бъде интервюирана от жена полицай. Но някои просто желаят „опитен полицай“, независимо от пола. В Декларацията на ООН не се прави разлика относно пола. Той наблюдава, че тази услуга се предлага предимно на жени, което не е правилно. Организация за подкрепа на пострадали от насилие може да се създаде не само за подкрепа на жени, а и за деца, младежи и др.

Доц. Тони Манасиеваот Факултета по педагогика при СУ „Св. Кл. Охридски”, член на БАК, зададе въпрос относно релацията „възстановително правосъдие – правосъдие за непълнолетни“. Според проф. Ван Дайк няма лесен отговор по въпроса. Проектите включват различни възрасти.  Понякога в провеждан диалог непълнолетен извършител се извинява на възрастна дама. Когато извършителите са по-големи, те могат да са доста цинични. Ако е рецидивист, то в неговата „вселена” не е грижата за пострадалия. Ако го е грижа, то няма да е рецидивист. Така поне е във проекта „Стоп“.

Мария Златарева– районен съдия, попита какво да прави в зала с обвиняем, пострадал и роднините му, за да постъпи правилно в комуникацията? Проф. Ван Дайк посочи, че всеки съдия има на разположение средства за вербална и невербална комуникация. Пострадалият и обвиняемият стоят в една чакалня, но сега в Холандия и Германия има отделни чакални. В Холандия, както съдът в Хага реши, има 2 стола за пострадалия – той има точно място, така той ще се чувства уважаван. Служителите, които посрещат и въвеждат в залата пострадалите, могат да бъдат инструктирани – дребни неща, но така се показва уважение. Съдиите не могат да предоставят преференциално отношение, тъй като са длъжни да бъдат безпристрастни. В Съвета за държавните обезщетения, в който професорът работи, винаги се кани пострадалият и с него има представител на институцията, който да се извини за случилото се. Никога не е чувал доброто съчувствено отношение към жертвата да ощети обвиняемия. Радва се, че има повече съдии жени. Те имат по-добри междуличностни умения, обучени са си „по природа“. Пострадалият има право на лична среща с прокурора, който ще се занимава с делото.

Лекцията приключи с изказването на благодарност на проф. Ян ван Дайк от името на Съюза на съдиите в България и Българската асоциация по криминология.