БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

СПОМЕН ЗА БАЙЧО ПАНЕВ

Проф. д-р Стефка Наумова,

Институт за държавата и правото при БАН

Трудно ми е да говоря за Байчо Панев в минало време... И днес (24 ноември 2014 г.), като идвах на семинара, си мислех: “С Байчо днес ще обсъдим....”. И внезапно нещо ме стиска за гърлото... Просто Него го няма и днес няма да обсъждам с  Него нищо.

Професор Байчо Панев е толкова голям и ярък, че каквото и да се каже за него, то просто бледнее пред истинския му образ на човек, на учен, на приятел.

Запознанството ни беше свързано с едно от първите крупни изследвания в областта на социологията на правото – „Общественото мнение за наказателния закон”. Проф. Панев беше оперативния ръководител на емпиричното изследване и беше много ангажиран с него. Не беше лесно – трябваше да правим анкети и интервюта както на граждани-неюристи, така и на специалисти по наказателно право.  Когато изследването приключи, подготвихме голяма монография, която и днес се цитира като първо по рода си изследване.

Байчо Панев беше един от първите, които в онези времена се заеха с нелеката задача да изследват корупцията – явление сложно, трудно за научен анализ и опасно за управляващите. Но Байчо не се страхуваше да казва истините, колкото и нелицеприятни да са те. Учен от класа, задълбочен, отговорен, взискателен към себе си и към другите. Творчеството му е огромно и ще остане за поколенията.

И нещо интересно – на пръв поглед този строг, рядко усмихващ се човек носеше в себе си душата на поет – често в сбирките на Съюза на юристите, посветени на пишещите братя от Темида той споделяше своите виждания по новоизлезли книги, сам печаташе в литературния сборник “Темида”. Езикът му беше наситен с богатството на емоционалния изказ, с прецизността на истинската литература. Срещахме се и по повод на честванията на годишнини от обесването на Васил Левски – темата за големия гражданин на света – Левски го вълнуваше не по-малко от темите на забързаното ни и объркано ежедневие.

Не вярвахме, че такъв бодър по дух човек ще си отиде от този свят... Но нали смъртта е част от живота.

И ето, все ми се струва, че вратата ще се отвори и ..... оттам ще влезеш ти – с онази респектираща осанка на човек, забързан към нещо, до което само светлите умове се докосват.

Сбогом, Байчо, сбогом, уважаеми Професоре, сбогом, Приятелю!

МОИТЕ СПОМЕНИ ЗА БАЙЧО ПАНЕВ

Румен Райковски, доктор по право,

адвокат, сътрудник в Съвета за криминологически

изследвания при Главната прокуратура

януари (1986–май 1987 г.)

Аз съм един от онези колеги, които имаха възможността да работят с Байчо
Панев, като познанството ми с него е още от времето преди докторантурата ми в Москва (1982–1985 г.). Запомнил съм изключителната му работоспособност – захване ли веднъж темата "не я пуска, подобно на ротвайлер", докато не я изчерпи изцяло.
Наред с това, той беше изключително спокоен, тактичен, изобщо с него се
работеше добре.

Спомням си епизод, свързан с книгата му "Скритата престъпност" (1983г.). Имаше едно предаване по Българското национално радио, водено от Меглена Кунева и Васил Чобанов на юридическа тематика (последният днес е директор на програма „Хоризонт”). В едно от тези предавания, посветено на длъжностните
присвоявания, участваше представител на Върховния съд (зам.-председател). Зададох по телефона въпрос, като се позовах на данни от книгата на Б. Панев, съгласно които индексът на скритост при длъжностните присвоявания е най-малко 3, т.е. действителният обем на тези престъпления е поне три пъти по-голям от официално отразения в статистиката. Очаквах коментар, но вместо това последва кратък отговор, че тази престъпност била явна, какво скрито имало при нея ...? С други думи,
въпросът изобщо не беше разбран. Жалкото е, че неразбирането беше на ниво Върховен съд, където подобно нещо е недопустимо.

Книгата "Скритата престъпност" е най-силната монография на Б. Панев. Изследвани са факторите за скритост, поставени или загатнати са много съществени въпроси, свързани с надеждността на официалната криминална статистика – доколко същата може да бъде основа за изводи, ако действителният обем на даден вид престъпност надвишава в пъти наказания.

Спомням си и друг епизод. По повод на контролно криминологично изследване трябваше да проверим доколко заинтересованите институции са изработили програми за борба с проучвания вид престъпност. Натъкнахме се на различни ситуации: някои
ведомства не бяха сторили нищо, други поне се бяха постарали да изработят
мерки. Екипът разграничи отделните групи, като все пак отбеляза с
положителен знак усилията да се изработят програми, за разлика от
несторилите нищо. Това разграничение обаче не беше оценено от тогавашен
зам.-главен прокурор, който нападна остро екипа. Тогава Б. Панев взе
думата и отстоя действията на участвалите в контролното изследване.

МОИТЕ СПОМЕНИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ

ОТ КРИМИНОЛОГА И ЧОВЕКА БАЙЧО ПАНЕВ

Доц. д-р Светла Маргаритова-Вучкова

преподавател по криминология в БСУ,

сътрудник в Съвета за криминологически изследвания при

Главната прокуратура (1982–1995 г.),

председател на БАК

Спомените ми за Байчо Панев датират отпреди да замина за Русия и да започна докторантурата си в Петербург (1978 г.). Не помня кой ме заведе при него в сградата на Съдебната палата, но той бе първия човек, който ми разказа за проблемите, които стоят в центъра на науката „Криминология”, както и за изследванията на икономическата престъпност.

Когато след три години се върнах в България след защитата на дисертацията ми, в края на 1982 г. започнах работа в Съвета за криминологически изследвания (СКИ). Тогава ние, току-що започващите научната си кариера млади криминолози (Младен Червеняков, Благой Блажев, Динко Кънчев) гледахме със страхопочитание на Байчо Панев, Боян Станков и Георги Хр. Георгиев. Проф. Панев вдъхваше по специфичен начин уважение и респект със своята сдържаност, уравновесеност и спокойствие. За годините, в които работих в СКИ, не си спомням случай, при който той да е повишил тон, да е показал по някакъв начин възмущение, обида или гняв. Беше безспорен авторитет в областта на икономическата престъпност и повечето изследвания в тази сфера бяха ръководени от него, както и част от регионалните комплексни изследвания.

След като напуснах СКИ и кариерата ми се промени в доста рязка посока, поддържах връзката си с криминологичната общност най-вече чрез семинарите, организирани по линия на Асоциацията по криминология, които бяха ръководени от професора. Учудвало ме е и съм се възхищавала колко време е отделял преди всяка сбирка, за да се подготви по обсъжданата тема, да проучи и друга литература извън доклада, поднесен от водещия докладчик.

В личен план съм благодарна на проф. Панев и за последвалия отново обрат в научната ми кариера, защото след оттеглянето си от Бургаския свободен университет той бе един от криминолозите, които ме препоръчаха за заемане на освободеното преподавателско място. Предостави ми и немалко литература, включително и своя учебник по криминология. Той ме подкрепи и по-късно, когато, за да се запълни хорариумът ми, трябваше да преподавам дисциплината „Юридическо мислене“. Проф. Панев ми донесе литература, свързана с теорията на правото, даде ми съвети на какви проблеми да акцентирам, окуражи ме. Той беше редактор и одобри за печат една от статиите, свързани с хабилитационния ми труд, по повод правосъдието по отношение на малолетни и непълнолетни, която бе публикувана в списание „Общество и право“.   

В моите спомени професор Байчо Панев ще остане не само като един от най-изявените учени, оставили следа в съвременната българска криминология, но и като колега и човек с главна буква.

ПРОФ. БАЙЧО ПАНЕВ И БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ

ПО КРИМИНОЛОГИЯ

проф. д.ю.н. Юлия Бояджиева,

сътрудник в НИКК-МВР (1972–2010 г.)

председател на БАК през 1991–2013 г.

Моите спомени за проф. Байчо Панев, доктор по право, са много, тъй като целият мой професионален път като криминолог в продължение вече над 40 години е свързан по някакъв начин с него: в съвместни изследвания, които бяха практика в дейността на двете основни криминологични изследователски звена – Съвета за криминологически изследвания (СКИ) при Главната прокуратура (ГП) и Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при МВР, през 70-те и 80-те години на миналото столетие, в обсъждания на научни разработки на колеги от СКИ и НИКК, в разговори и консултации. За мен беше чест и признание, когато ме покани да бъда рецензент на първото издание на неговата „Криминология” (1993 г.).

Особено силни и постоянни обаче бяха контактите ми с него във връзка с работата на Българската асоциация по криминология (БАК). Към средата на 80-те години вече бяха назрели условията за създаване на сдружение на криминолозите. Криминологията беше изградена като самостоятелна наука в цялостната система на българската научна мисъл, с богата емпирична база от десетки изследвания на престъпността и отклоняващото се поведение, със задълбочени теоретични разработки и международна известност на авторите. Въпреки възходящото развитие на криминологията създаването на научно сдружение не е лесна задача.

Аз не бях пряк участник в предварителната работа по създаването на БАК, но си спомням, че тя беше доста продължителна и проблематична. Трябваше да се преодолее неразбирането за криминологията като автономна научна област с важна социална роля, пренебрегването й от страна на юристи на научни и на ръководни административни позиции, имащи твърд нормативистичен подход в теоретичната и практическата си дейност, трудното възприемане на необходимостта от приоритетно прилагане на превантивни методи за ограничаването на престъпността, включително и заради това, че криминологията, търсейки причините на престъпността, остро критикува обществените недъзи и порядки.

Със съвместните усилията на утвърдените и авторитетни по това време криминолози и други специалисти  пречките и затрудненията от различен характер са преодолени. Една от основните фигури в тази „борба”, в осъществяването на контакти между различните институции[1], учени и практикуващи юристи[2], както и в подготовката на материалите за учредяването на Асоциацията е проф. Б. Панев, по това време ръководител на сектор в СКИ и зам.-председател на Правната секция при Съюза на научните работници в България/СНРБ (сега Съюз на учените в България/СУБ). Именно по инициатива на Правната секция на СНРБ, съгласувано с Единния център по науките за държавата и правото (понастоящем Институт за държавата и правото) при БАН, е свикано учредителното събрание на БАК.

 Учредителното събрание се проведе на 13 юни 1986 г. в Дома на научните работници на ул. „Оборище”, № 35. След встъпителното слово на проф. Веселин Каракашев, в което очерта целите и задачите на бъдещото криминологично сдружение, и доклада на Георги Хр. Георгиев, посветен на задачите и дейността на Международната асоциация по криминология, Б. Панев представи доклад за принципите, в съответствие на които е разработен проектът за устав на БАК. Той беше избран и за зам.-председател на Асоциацията[3].

В това си качество проф. Б. Панев беше една от главните фигури в изпълнението на задачите на Асоциацията до промените в ръководството й през 1991 г.Основно той подготвяше отчетните доклади и другите материали за дейността на Асоциацията, участваше в организирането на провежданите мероприятия. След избирането ми за председател на БАК през 1991 г. до 2013 г., когато за неин председател беше избрана доц. Светла Маргаритова-Вучкова, д-р, с него се съветвах по най-различни въпроси, свързани с работата на Асоциацията.

До голяма степен негова е заслугата за предприемането на стъпки още от самото начало на основаването на БАК тя да стане национално научно сдружение.Той основно подготвя създаването на областен криминологически център в Бургас с председател адвоката Стоян Златев, като на учредителното събрание през септември 1988 г. изнася доклад „Борбата с престъпността в процеса на преустройството и задачите на БАК”. За съжаление, последвалите социално-политически промени през 1989 г. попречват на създаването на планираните още два областни центъра.

Проф. Панев участва в организационните комитети и с доклади на редица научни форуми на национално ниво, чийто съорганизатор е БАК.  Ще отбележа само два от тях: Втората национална конференция по медицинска деонтология и право, с международно участие (Албена, 1989  г.) и конференцията „Проблемът за истината при разкриване и разследване на престъпления, налагане на санкции и обезщетяване на жертвите”, организирана от Съюза на юристите в България, Съюза на учените в България, Института за държавата и правото при БАН и Института по философия при БАН (София, 2004 г.).

 Много активно и с вътрешна убеденост проф. Панев даваше идеи и участваше в инициативите, които БАК предприемаше през различни периоди от време, за: въвеждането на криминологията като университетска дисциплина в юридическите факултети; за повишаване на криминологичната подготовка на съдии, прокурори, следователи и адвокати; за включване на лекции с криминологична тематика в програмите за квалификация на кадри по педагогика, социално дело, икономика, управленски науки; за активизиране на публикациите на криминологични теми в правните периодични издания, във ведомствените издания на МВР, прокуратурата и Министерството на правосъдието, в неюридически списания, в централния печат, по телевизията и радиото.

Проф. Панев има голям личен принос в популяризирането на криминологията и на БАК.В архивите на Асоциацията намерих изрезка от вестник „Народна младеж” (бр. 31 от 4 август 1989 г.) за негово интервю в качеството му на зам.-председател на БАК. В това интервю той представя задачите на Международната асоциация по криминология и на БАК, дава своите виждания за младежката престъпност и за нейните причини в съвремието. Любопитното и интересното е, че по повод на това интервю е получено писмо от военнослужащ в дисциплинарен батальон – Плевен, където служат войници, осъдени за престъпления, извършени преди да влязат в казармата или по време на редовната им служба. Военнослужащият, млад човек, пише, че живо се интересува от причините, които са накарали тези войници да извършат престъпление, и за начина, по който са го извършили. Поставил си е за цел да разучи и изясни кое е общото, което ги подтиква към подобни деяния. Накрая пише, че иска да стане член на Асоциацията и пита как да напише молбата си.

С проф. Б. Панев неизменно е свързана и работата на постоянно действащия семинар по криминология.Този семинар, наречен първоначално „теоретичен”, е създаден през есента на 1980 г. към СКИ при ГП с цел да съдейства за повишаване квалификацията на сътрудниците на Съвета. По-късно в работата на семинара започват да участват научни работници и преподаватели от Правния институт при БАН, НИКК-МВР, НМСЗД, ВСШ „Г. Димитров”-МВР, Института по социология, секцията по правна деонтология и психиатрия при Медицинска академия. След учредяването на БАК, от 1988 г. семинарът премина към Асоциацията, с непрекъснато разширяване на тематиката и на участниците в него.

От създаването на семинара негов ръководител беше проф. Панев, с прекъсване за известен период след пенсионирането му от СКИ към края на 90-те години и до 2004 г., когато, съвместно с проф. Боян Станков, отново пое неговото ръководство. Заедно обсъдихме темата и датата на провеждането на семинарната сбирка за ноември 2013 г., която, за съжаление, той не можа да ръководи. Благодарение и на неговите усилия, на компетентното му и умело водене на занятията, семинарът се утвърди като съвместно звено за повишаване на професионалната квалификация, обмяна на мнения и дискусии между криминолози и различни специалисти от сродни области, изучаващи престъпността, девиантното поведение и тяхната превенция.

Всяко нещо, с което се захващаше и което поемаше Б. Панев, беше старателно, предварително и сериозно организирано и провеждано. В архива на БАК се намира докладът „Дейност и перспективи на теоретичния семинар по криминология” от 1987 г. В този доклад не само е направен преглед на разискваните теми на сбирките на семинара, но, с присъщата му аналитичност, са посочени слабостите и пропуските в неговата работа (недостатъчна предварителна подготовка на някои от участници, ниско теоретично и научно-приложно ниво на отделни доклади, слаба взискателност на ръководството на семинара при приемане на предварителните материали/тезиси), представени са перспективите и възможностите на семинара за интегриране на усилията за оказване на помощ в преподаването на криминология в ЮФ на СУ и Висшия институт на МВР, при подготовката на докторанти, при следдипломната квалификация на съдии, прокурори, адвокати, следователи и други специалисти.

Самият той е лектор на немалко от семинарните занятия:„За подобряване качеството на изследователската работа по конкретните криминологически изследвания”; „Проблемът за скритата престъпност” (две занятия); „За причините на престъпността” (съвместно с Р. Райковски); „Шестият конгрес на криминолозите от социалистическите страни в Москва, 1987 г., и перспективите на българската криминологическа наука и практика”; „Нови моменти в детерминирането на икономическата престъпност при условията на самоуправление” (две занятия) (съвместно с Мл. Червеняков и Р. Райковски); “Криминологичната теория на стигматизацията в един глобализиран свят”; “Проблеми на ромската престъпност” (резултати от криминологично изследване, проведено от ЮФ на БСУ). Много подробни и компетентни са неговите бележки по проектите на Обща и Особена част на Наказателен кодекс на Ре­публика България, изготвени от работна група към Министерството на правосъдието (2011 и 2012 г.).

Проф. Панев непрекъснато търсеше нови форми за разнообразяване провеждането на семинарните занятия, така че те да стават по-интересни за участниците. По негова идея се проведоха дискусиите “Остарял ли е критерият на чл. 93, т. 7 от НК за “тежки престъпления” (2009 г.) и “Оползотворяване на резултатите от криминологичните изследвания в социалната практи­ка” (2011 г.) с пространни встъпления по темите от него. Заедно обмислихме провеждането на „изнесени” занятия на семинара (“Насилието сред деца” в Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, 2007 г., и “Психологичното профилиране в помощ на разкриването на извършителите на престъпления” в Академията на МВР, 2010 г.).

Б. Панев изнесе доклад „Криминологията като учебна дисциплина” на кръглата маса „Криминологията в България в периода на преход” (2006 г.) по случай 20-годишнината от създаването на БАК. На научната сесия „Превантивната политика и съвременната престъпност”, по­светена на 25-годишнината от учредяването на Асоциацията (2011 г.), той изнесе основния доклад на същата тема.

Все още не мога да приема, че Б. Панев го няма. Очаквам, че ще ми се обади по телефона и ще ме попита: ”Юлия, какво става с каталога на криминологичните изследвания?”, а аз ще отговоря: „Ще го направя професоре, но не е лесна работа, ще стане пълен и изпипан, така, както Вие изпипвахте всичко”.

Житейският и професионалният път на проф. Байчо Панев е не само тясно свързан с криминологията, той е един от основните двигатели на зараждането, утвърждаването и възхода на съвременната българска криминологична наука. Неговото име ще остане завинаги свързано и с Българската асоциация по криминология.

Проф. Панев беше не само ерудиран и мислещ юрист и криминолог. Той беше много работлив и работоспособен човек. Остави недовършени планове и идеи, включително свързани и с работата на БАК. Неговата липса ще се чувства остро на всяко мероприятие на Българската асоциация по криминология.