Get Adobe Flash player
There are no translations available.

ПРОФЕСОР БАЙЧО ПАНЕВ – МОМЕНТИ ОТ НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

 

Ана Филибева,

разследващ полицай в ІХ РУП на МВР,

докторант по криминология в Академията на МВР

 

С публикациите на проф. Байчо Панев се запознах при подготовката ми за конкурсния изпит за докторант по криминология в Академията на МВР през 2013 г.Преди това вече лично го познавах, след като станах член на Българската асоциация по криминология през 2012 г. и бях присъствала на ръководени от него няколко сбирки на семинара по криминология.

Много неща могат да се отбележат за криминологичното творчество на проф. Панев, но искам да засегна само някои моменти, които ми направиха силно впечатление.

Проф. Б. Панев издига превантивната дейност като най-важен и основен ангажимент на обществото. Той критикува липсата на предвиждане на превантивна дейност в Конституцията на Република България от 1991 г. за разлика от Конституцията от 1971 г., където в чл. 8, ал. 3 е  записано, че „укрепването на законността и предотвратяването на престъпленията и правонарушенията е задължение на държавата, обществените организации и гражданите”[1]. Прави предложение за  регламентиране на материята относно субектите, задачите и средствата за превенция на престъпността. Според проф. Панев, съдържанието на мощния инструмент – превенцията, включва  възпитанието, формирането на законосъобразни мирогледни позиции и поведенчески стереотипи, както и стимулиране към такова поведение чрез т.нар. „компенсаторна власт” (осигуряване на заетост, социално подпомагане на лица и прослойки с нагласа към престъпни прояви, лечение на алкохолици и наркомани, награди и поощрения за участие в превенцията). Дори и при отсъствие на репресия или при крайно внимателното й прилагане пак има намеса във вътрешния мир на свободната личност. Все още, казва проф. Панев, човечеството е далече от онова мечтано бъдеще, когато без поощрения, пропагандни средства и други властнически манипулации личността свободно, по собствен избор ще предпочете високо нравствени и хуманни варианти на поведение. В днешните условия е невъзможна самозащитата на отделния човек и на обществото срещу стихията на престъпността без властническа намеса дори в превенцията. Съблюдаването на принципите на хуманизма, законността, демократизма и научността в превантивната дейност могат да допринесат за намиране на баланса между личната суверенност и  властническия натиск върху нея.

Групирайки видовете превантивни мерки според целите и равнището на действие, проф. Панев обръща особено внимание на ефективността на специално-криминологичната и индивидуалната превенция, осъществявани от органите на полицията[2]. Наред с професионализма на субектите, които я осъществяват, е необходимо подобряване на криминологичната подготовка на полицаите и на сътрудничеството на отделните полицейски служби с обществеността и контролните органи. Професионално критичният поглед на проф. Панев прогнозира успешна пряка взаимозависимост между по-бързото преодоляване на тези пропуски в полицейската дейност и приносът на полицията в борбата с престъпността, като отчита  обвързаността й с мерките за общосоциална превенция.

Изследвайки характера и същността на превенцията от позициите на криминологичната наука, проф. Панев ясно извежда тази дейност като изпреварваща социална реакция на обществото към престъпленията и другите правонарушения[3]. Според проф. Панев, превантивната дейност трябва непрекъснато да се усъвършенствува, като се изгражда на научна основа, съобразена с характера и тенденциите в развитието на престъпността (нейните детерминанти) и с действуващите закономерности в обществото. Научният характер на превантивната дейност означава компетентно овладяване и стимулиране на процеса по преодоляването на престъпността.

Като социална дейност с голямо обществено значение, превенцията се реализира в социални факти. Важна характерна черта  е нейната целенасоченост. Осъществявайки превенция, субектите преследват определени по-общи или по-конкретни цели в процеса на преодоляването на престъпността.

Големи са заслугите на проф. Панев при внедряването в практиката на резултатите от провежданите криминологични проучвания на: престъпността в Сливенски окръг (1970 г.); злоупотребата и трафика на наркотици (1973 г.); престъпността във Врачански окръг (1973 г.); престъпната безстопанственост (1976 г.); престъпността в Благоевградски окръг (1978 г.); скритата престъпност в икономиката (1979 г.); подкупите (1981 г.); престъпността в Бургаски окръг (1983 г.); присвояванията на излишъци в търговията (1984 г.) и редица други. Извършваните контролни изследвания, на които той е последователен привърженик, показват положителни промени и нови релации в криминологичната обстановка.

Проф. Б. Панев отделя голямо внимание и на проблемите на превантивната политика. В доклада си пред научната сесия на Българската асоциация по криминология, посветена на 25-годишнината от създаването й, той акцентира върху зависимостта на тази политика от съществуващия модел на икономическо и социално развитие на България[4]. Ограничаването на  отрицателни обществени явления като субективната аномия, обективната аномия, спада на доверието в държавните институции, водещи до снемане на задръжките у личността и до извършване на престъпления, според проф. Панев, е важна стъпка, която трябва да се направи за изграждане на по-ефективна система за превенция. Превантивната политика против съвременната престъпност е немислима без дейно участие на всички властови и граждански ресурси в българското общество. Криминологичните изследвания, като мост между криминалните отклонения и социалното и правното въздействие за преодоляването им, са важни източници за осигуряване на информация за изграждане на такава политика.

Криминологичен е  подходът в чл. 1, ал. 2 от НПК: „Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността”. Процесът не е формално състезание между обвинение и защита, той служи на много по-висока цел като осигурява категорична и справедлива реакция срещу натиска на престъпността върху правата на гражданите и върху устоите на обществото, казва проф. Панев.

Санкциите, предвидени в Наказателния кодекс за всеки отделен престъпен акт, не са просто част от структурата на наказателноправната норма, те са продиктувани от живота на обществото, от нуждата да бъдат пресечени корените на престъпността. Точно затова и в чл. 36, ал. 1 от НК: „Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”, се отразява цялата криминологична концепция за преодоляване на престъпността както чрез пряко възпитателно и предупредително въздействие върху нейните носители, така също и чрез стремеж да се освободи социалната среда от криминогенните нагласи. Така санкцията става не само правна последица, а придобива дълбок, социално значим смисъл.

Проф. Байчо Панев призовава да се проучи собствения ни български опит от 70-те и 80-те години на миналия век, когато криминологичните изследвания са допринесли за значително намаление на престъпността. Нужно е също да се усвои опитът на останалите държави от Европейския съюз по отношение на общностните инициативи и правила за осъществяване на превантивна политика.

Успоредно с високия си професионализъм, човекът Байчо Панев разкрива своята мъдрост и в художествените си творби,една от които е разказът „Обратното огледало”[5], който бих искала да цитирам изцяло: „Преди да предприемем изпреварване или да натиснем спирачките на автомобила, поглеждаме обратното огледало. То ни предпазва от катастрофа. Целта на маневрата доминира в нашето съзнание. От пръв поглед тя няма нищо общо с останалите участници в движението. Ако искаме обаче да я постигнем без риск от провал, не може да не се съобразим с конкретната ситуация на пътя.

Мъдростта на нашия народ, отразяваща многовековния му житейски опит, е сътворила поговорката: „Преди да направиш нещо, преброй до десет.” Някои наричат това прекалена мудност, умствен мързел, страх от поемане на рискове. Други иронизират предпазливите, че докато броят до десет изостават от динамиката на съвременния живот... Не любов към броенето стои в основата на това умотворение, а необходимост да се премислят всички възможни последици, вместо да се хвърляме слепешката в постигане на желаната цел. Желаната цел не винаги съвпада с резултата от нашите усилия за постигането й. Много често последиците от действията ни са дори противоположни на очакваната промяна към по-добро. Защото не сме погледнали в обратното огледало. Защото не сме преброили до десет”.

Не бих си позволила да говоря за проф. Байчо Панев в минало свършено време, тъй като творчеството му ще остане вечно. От учебниците и трудовете, които е създал, ще се учат поколения напред.


[1] Панев, Б. Криминология. Бургас, изд. БСУ, 1993, глава ХVІ.

[2] Основи на криминологията в НР България. С., „Наука и изкуство”, 1983, глава ІV, раздел VІІІ, § 27.

[3] Пак там, глава ІV, раздел VІІІ, § 25.

[4]Панев, Б. Превантивната политика и съвременната престъпност. – В: Превантивната политика и съвременната престъпност (материали от научна сесия, посветена на 25-годишнината от създаването на Българската асоциация по криминология, София, 14 юни 2011 г.). С., изд. АМВР, 2012.

[5]Панев, Б. Мислещата тръстика. Миниатюри. С., „Българска книжница”, 2005.

There are no translations available.

ПРОФЕСОР БАЙЧО ПАНЕВ В БЪЛГАРСКАТА КРИМИНОЛОГИЯ

Проф. д.ю.н. Боян Станков,

преподавател по криминология във ВСУ „Черноризец Храбър”,

сътрудник в Съвета за криминологически изследвания при

Главната прокуратура (1968–2000 г.)

 

1.Проф. д-р Байчо Владимиров Панев е роден на 13.04.1928 г. в гр. Карнобат в семейство на адвокат и учителка. След завършване на средното образование любознателният младеж става студент по право в Софийския  университет. Интересите му към наказателноправните науки го отвеждат в кръжока по наказателно право, ръководен от проф. Иван Ненов. Оттогава е и сътрудничеството му с бъдещите професори Костадин Лютов и Тамара Хинова. Наказателното право, а след годините и криминологията, стават негова професионална съдба.

Младият юрист Байчо Панев е прокурор последователно в Ботевград, Пирдоп и София. От 1968 г., когато започва да функционира Съветът за криминологически изследвания към Главната прокуратура на НРБ, създаден с решение на Министерския съвет през 1967 г., той е неизменно един от стожерите на основния за страната научноизследователски център, чиято задача е изучаване на престъпността и разработване на мерки за превенция и контрол.

След повече от 20 години напрегната работа в Съвета Б. Панев започва преподавателска дейност в новосъздадения Бургаски свободен университет, в който е избран за професор по криминология.

2.Байчо Панев е един от първите изследователи у нас преди институционализирането на криминологията през 1967/1968 г., убеден, че конкретното емпирично изследване може и трябва да стане основен източник на криминологичното познание.

През 1962 г. той публикува в сп. „Социалистическо право” статията „Състояние и проблеми на рецидива в Пирдопския район”, в която са изложени вижданията му за рецидивизма и причините за неговото съществуване.

Регионът „Ботевград, Пирдоп, Етрополе" години наред е обект на системно изследване от Б. Панев от гледна точка на престъпността и нейната детерминираност в резултат на злоупотребата с алкохол. Темата „пиянство” присъства трайно в обществената и научната му дейност много преди преподавателската му дейност. Той е учения с най-голям принос у нас в разработването на тази специфична материя и с обществено признание за формиране на национална политика за трезвеност. На основата на конкретно изследване, което обхваща периода 1956–1963 г., Б. Панев публикува статията си „Престъпността и пиянството в Пирдопския, Ботевградския и Етрополския съдебни райони”. Съчетал професионалния опит на прокурор, на изследовател и теоретик в една нова за страната ни научна област – криминологията, Б. Панев съвсем естествено е включен в екипа на новосъздадения Съвет за криминологически изследвания.

3.В Съвета Байчо Панев среща в ентусиасти, готови да изпълняват голямата задача, поставена пред новата институция. Атмосферата е творческа и благоприятна за поставяне началото на организирана изследователска дейност в област, считана доскоро за табу. Първият екип на Съвета включва: Пенчо Спасов (зам.-председател), Димитър Фиданов (отговорен секретар), Филип Савовски, Георги Хр. Георгиев, Байчо Панев, Панчо Бешков, Анна Славова, Боян Станков, с председател главният прокурор Иван Вачков. Постепенно щатният състав се разраства. Общ е стремежът за тясно обвързване на теорията и практиката. Провеждат се оживени дискусии по основни проблеми на криминологията, с голяма прецизност се обсъждат и най-малките детайли преди и по време на провеждане на изследванията. Особена активност се проявява във връзка с внедряването на предложенията, разработени въз основа на изследванията, и с научния контрол за отчитане на ефективността от внедряването. Повечето от изследванията са с междуинституционален характер, а някои – съвместни с изследователските институти на други страни. Съветът е уважаван партньор за много институти в страната и чужбина, за което проф. Б. Панев има голяма заслуга. На него, като един от водещите специалисти, се възлагат нови и отговорни задачи. Изследователската и научно-теоретичната му дейност в българската криминология могат да бъдат обособени в няколко основни области, в които проявява висока компетентност и евристичност. Той постоянно търси добрите образци в науката при съществуващите през 60-те и 70-те години затруднения в обезпечаването с криминологична литература. Посредством международния библиотечен книгообмен си осигурява литература, която го държи в крак с новостите в науката.

Особено значение за формирането му като криминолог има защитеният от него през 1971 г. дисертационен труд на тема „Влиянието на пиянството върху престъпността в НРБ” за придобиване на научната степен „кандидат на юридическите науки” (доктор по право).

Дисертацията е един от първите опити у нас за теоретично обобщаване на резултати от конкретно емпирично изследване, за чието провеждане е използвана разностранна методика. Изследваните проблеми са сложни и многоаспектни, нещо, върху което акцентират и рецензентите. Защитата е проведена в Института за правни науки към БАН.

Периодът 1970–1971 г., когато се подготвя трудът за представяне и неговата защита, е съпроводен с оживени дискусии около проблема за детерминираността на престъпността – тема, защитена в Института по философия при БАН от Георги Наумов. Това са години на научно търсене и сериозни дискусии.

След защитата на дисертацията Б. Панев още по-уверено навлиза в теорията на криминологичното познание.

4.Принос в развитието на емпиричната криминология е разработването на изключително важния проблем за организацията и методиката на криминологичните изследвания. За изпълнението на задачата е проучена практиката на съда и прокуратурата в Плевенски окръг. За проф. Панев изследванията са „едно от най-важните звена на връзката „наука – практика”. За нуждите на криминологичните изследвания той адаптира методическите средства на социологията, разработва нови методики, насочва се към икономическия анализ за изследване на престъпността в икономиката. В самото начало публикува студия за методологията на криминологичното изследване (1970 г.), последвана от студиите „Териториално и тематично изследване на престъпността” (1974 г.), „Методика и ефективност на криминологичните изследвания” (1988 г.) и др.

Възложено му е ръководството на първото у нас регионално изследване на престъпността, завършило с колективната монография „Престъпността в Сливенски окръг и мерки за нейното ограничаване” (1970 г.). Основанието за изследването е, че в продължение на години престъпността в Сливенски окръг е с най-високи стойности в страната, а ръководителят на изследването Б. Панев може и трябва да приложи сложна комплексна методика. След две години в окръг Сливен е проведено и първото у нас контролно изследване отново под негово ръководство.

Поставено е началото на териториалните изследвания, субекти на които могат да бъдат местни институции, научни екипи и др. Разработената от проф. Панев методика може успешно да се прилага с оглед на потребностите на местните власти.

5.Научните интереси на проф. Б. Панев са в различни области на криминологията. През 1977 г. публикува монографията „Правосъзнание и престъпност”. Той е убеден, че знанието за правната система е от важно значение за детерминираността на престъпността като социално явление, още повече, че при процесуалното изискване по действащия през 70-те години Наказателно-процесуален кодекс за „задължително изясняване на причините и условията” по конкретното дело, в следствените, прокурорските и съдебните актове, къде основателно, къде формално се сочат едва ли не като единствена причина „ниското правосъзнание”, „дефектите на правното съзнание” на дееца и т.н. Обоснована е тезата, че „отразявайки обективните потребности на социалното развитие, респективно на индивидуалното съществуване, правосъзнанието, наред с нравственото, политическото, философското, религиозното и естетическото съзнание, е предпоставка и регулатор на човешкото поведение”.

Възгледите си за регулативната функция на правосъзнанието авторът развива и в други свои публикации, вкл. и в „Общественото мнение за наказателния закон” (1983 г.), разработена от голям авторски екип под научното ръководство на проф. Костадин Лютов.

През 1983 г. проф. Б. Панев публикува най-добрия свой труд по мнението на криминолозите – „Скритата престъпност”. След историческия преглед на разработките по проблема „латентна престъпност” (скрита престъпност), чието начало поставят през втората половина на ХІХ в. А. Кетле, А. Отинген и Е. Фери, авторът разглежда основните характеристики на скритата престъпност, способите за измерване на нейния обем и структура. Принос в криминологията е разработването на методите за изследване на тази престъпност – общите и специализираните, и прилагането им при проучване на видовете престъпност.

През същата година е публикувана с активното участие на Б. Панев първата българска криминология „Основи на криминологията в НРБ”, преведена на руски език и издадена от „Прогресс”, Москва, през 1986 г. Той е автор на темите за социално-икономическото развитие и престъпността, скритата престъпност, организацията на криминологичните изследвания, икономическата престъпност и др.

От началото на 80-те години проф. Панев се насочва към ставащата актуална тема за страната – корупцията, която той развива в продължение на години, вкл. и като преподавател в Бургаския свободен университет.

В „Криминология”, първият след 1989 г. самостоятелен учебник по едноименната университетска дисциплина, издаден от Университетското издателство на БСУ през 1993 г.  (с второ издание през 1995 г.), проф. Байчо Панев представя система от научни проблеми по начин, позволяващ на студентите да овладяват науката за престъпността.Не само това, авторът си поставя за цел да повиши криминологичната култура на магистрати, специалисти от корекционни заведения и др.

В „Криминология” Б. Панев умело съчетава достиженията на българската криминологична мисъл със съвременните теоретични разработки на водещи криминолози в света. Трябва да се признае и друго – теоретичните му тези са опредметени с резултатите от проучванията, провеждани от Съвета за кринологически изследвания. По този начин той дава отново живот на успешните емпирични търсения, въз основа на които се изграждаше българската криминология.

Изложеното е опит да се представи голямото присъствие на проф. д-р Байчо Панев в българската криминология. Дългогодишната му активна научноизследователска и преподавателска дейност го правят един от основоположниците на новата криминология у нас в най-важния период на интензивни научни търсения и съграждане от началото на 60-те години на миналия век до наши дни. Той остави голямо научно наследство, което несъмнено ще бъде ползвано от всеки, посветил се на криминологията.

 

There are no translations available.

IN MEMORIAM

На 14 септември 2016 г. ни напусна  колегата, преподавателят, приятелят, професор ЗДРАВКО ДИМИТРОВ ТРАЙКОВ

Той е роден на 29 ноември 1940 г. в гр. Пловдив. След завършване на юридическото си образование започва своята  професионална кариера през 1965 г. като районен прокурор в Карлово, Пловдив и зам.-окръжен прокурор в Смолян.

От 1972 до 1988 г. е сътрудник и зам.-председател на Научно-методическия съвет по затворно дело. През 1989 г. е назначен за зам.-директор на Научноизследовтелския институт по криминалистика и криминология при МВР. От 1990 до 1999 г. е началник на Главното управление на местата за лишаване от свобода.

През 1986 г. защитава докторска дисертация по наказателно-изпълнително право. През 1989 г. е избран за старши научен сътрудник ІІ степен по криминология. От 1980 г. води лекционни курсове по Пенитенциарно (наказателно-изпълнително) право, Девиантно поведение и ресоциализиращи мерки и Наказателно право в Академията на МВР, Нов български университет, ПУ „Паисий Хилендарски и др. От 2000 г. е професор във ВСУ „Черноризец Храбър“, където последователно е бил зам.-декан и  декан на Юридическия факултет. Автор е на над 80 публикации в областта на пенологията и пенитенциарното право.

Неговият учебник по наказателно-изпълнително право е най-значимият монографичен труд в тази област. Неслучайно авторитетът му на безспорен експерт му завоюва неизменното място на член на комисията по помилването към президентската институция от създаването й и до днес.

Поклон пред паметта му!

 

Поклонението ще се състои на 18 септември, неделя на Централните Софийски гробища.

ПРОФ. БАЙЧО ПАНЕВ – ВИДЕН КРИМИНОЛОГ, ПРЕПОДАВАТЕЛ И ОБЩЕСТВЕНИК

 

На 4 юни 2014 г. се състоя възпоменателна сбирка на Българската асоциация по криминология, посветена на професионалния път и научната дейност на проф. Байчо Панев, доктор по право (13.04.1928–25.10.2013 г.)[2]. Членовете на Асоциацията споделиха спомени за него и впечатления от неговата изследователска, преподавателска и обществена дейност.

Богато и съдържателно е криминологичното творчество, което остави проф. Б. Панев: над220  научни публикации в страната и чужбина, в т.ч. 18 самостоятелни и в съавторство монографии, за 2 от които е носител на награди за високи научни постижения. Тези публикации отразяват резултатите от участието му в многобройни емпирични криминологични, правно-социологически и други изследвания.

Още като практикуващ юрист Б. Панев проявява научни интереси и започва собствени научни изследвания по проблемите на пиянството и престъпността в Ботевградския, Етрополския и Пирдопския район. През 1970 г. защитава първата в България докторска дисертация по криминология на тази тема (Пиянство и престъпност. С., „Наука и изкуство”, 1976).

Неговите монографични трудове „Правосъзнание и престъпност” (С., „Наука и изкуство”, 1977 г.), „Скритата престъпност” (С., „Наука и изкуство”, 1980 г.) и др. ще останат в българската криминологична литература със задълбочената си теоретична обосновка и емпирична аргументация. Той е автор и на 7 от разделите на колективната монография„Основи на на криминологията в България” (С., „Наука и изкуство”, 1983), отразяващи неговите научни интереси към методиката и организацията на криминологичните изследвания, детерминираността на престъпността, икономическата престъпност, превенцията. Негова е заслугата за разработването на методиката на провеждане на регионални изследвания на престъпността, като ръководи първите териториални комплексни криминологични изследвания в Сливенски и Врачански окръг.

Изследователските интереси на Б. Панев са и в гранични научни области като тази между криминологията и социологията на правото. Той е автор на методологията на емпиричното правно-социологическо изследване„Общественото мнение за наказателния закон”(С., БАН, 1987), извършено от колектив на Института за държавата и правото при БАН иСъвета за криминологически изследвания.

Водещата идея, реализирана в цялото криминологично творчество на проф. Панев, е неразривната свързаност на емпиричното проучване, изследователските изводи  и внедряването им в социалната практика.

Колеги споделиха впечатления и от преподавателската дейност на проф. Б. Панев. От 1991 до 2007 г. той е преподавател по криминология в ЮФ на Бургаския свободен университет (БСУ), а през 1995–1998 г. – в СУ „Св. Климент Охридски”. Обширните му теоретични знания и богатият му изследователски опит са обобщени в неговата „Криминология” (изд. на БСУ, с две издания през 1993 и 1995 г.) с цел да бъдат предадени на студентите и на всички, които се интересуват от тази наука.

Проф.Панев е една от основните фигури в създаването на Българската асоциация по криминология/БАК (1986 г.) и заместник-председател в първото ръководство на Асоциацията. Много активно и с вътрешна убеденост той дава идеи и участва в инициативите, които БАК предприема през различни периоди от време: за въвеждането на криминологията като университетска дисциплина в юридическите факултети; за повишаване на криминологичната подготовка на практикуващите юристи, на педагози, икономисти, управленски кадри; за активизиране публикациите на криминологични теми в периодичния печат и в средствата за масово осведомяване.

Самият той има голям личен принос в популяризирането на криминологията и на Асоциацията. Като ръководител на постоянно действащия семинар по криминология към БАК той утвърждава звеното като престижен форум за квалификация и изяви на членовете й.

Присъстващите на възпоменателната сбирка на БАК зам.-председател на СЮБ г-н Димитър Гочев и г-жа Цветанка Спасова – главен секретар на Съюза разкриха друга страна на личността на проф. Байчо Панев – тази на общественик с активното му участие в дейността на СЮБ и в редакционната колегия на списание „Общество и право”, както и на даровит писател, член на Културния дом на Съюза.

Проф. Панев ще бъде запомнен като човек с житейска мъдрост, спокоен и добронамерен, винаги с желание да помогне и да предаде своя опит и знания особено на младите криминолози. Ще бъде запомнен като изследовател със смели и честни научни позиции.

Поклон пред изявения учен, уважавания преподавател и човека проф. Байчо Панев.

 

проф. д.ю.н.Юлия Бояджиева,

председател на БАК  през 1991–2013 г.


[1]Материалът е публикуван в брой 3 от 2014 г. на списание „Правна мисъл”.

[2] Роден на 13.04.1928 г. в гр. Карнобат. Завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски”. От 1955 до 1968 г. работи като прокурор. От 1968 до 1990г. е завеждащ отдел в СКИ при Главната прокуратура. Член е на ръководствата на Съюза на учените и Съюза на юристите в България. Член е на първия Висш съдебен съвет през 1990 г. и пет пъти е избиран в Централната избирателна комисия. Участва в работата на Консултативния съвет към Върховната касационна прокуратура през периода 2000–2012 г.  

 
 
There are no translations available.

ПРОФ. Д-Р БАЙЧО ПАНЕВ –

КРИМИНОЛОГ, ОБЩЕСТВЕНИК, ПРИЯТЕЛ НА ПЕРОТО

 

Ас. Мария Михайлова*

 

“... Велико е призванието на юриста

и всяко опростяване на смисъла му

би покварило съвестта ти,

би отнело част от твоя професионализъм...”

 

На 04.06.2014 г. се проведе възспоменателна сбирка на постоянно действащия семинар на Българската асоциация по криминология (БАК), посветена на професионалния път и научната дейност на проф. д-р Байчо Панев. [2]

Байчо Панев е роден през 1928 г. в гр. Карнобат. Завършва специалност “Право” в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1955 до 1968 г. работи като прокурор, след което преминава на научноизследователска работа в Съвета за криминологически изследвания (СКИ) към Главната прокуратура, където работи до 1990 г. През 1970 г. става доктор по право и криминология с дисертационния си труд “Влиянието на пиянството върху престъпността в НРБ”. От 1991 до 2007 г. е преподавател по криминология в ЮФ на Бургаския свободен университет, а през 1995–1998 г. – в СУ „Св. Климент Охридски”. Развива и активна обществена дейност – учредител и член е на ръководството на Българската асоциация по криминология, членува в Съюза на юристите в България, в Съюза на учените, избран е за член на първия състав на Висшия съдебен съвет. Многократно е избиран за член на Централната избирателна комисия и веднъж за неин председател. Участва в множество национални и международни научни конференции. Има над 220 научни публикации в страната и в чужбина, в това число 18 самостоятелни и в съавторство монографии. Носител е на две награди за високи научни постижения.

На възпоменателната сбирка на БАК встъпително изложение направи проф. д.ю.н. Боян Станков. Той разказа спомени от работата си с проф. Панев в Съвета за криминологически изследвания. С дейността си в Съвета той поставя основата на първите специализирани изследвания в областта на криминологията, което отваря вратите на българската правна наука към криминологията. Проф. Панев не ограничава своите търсения само в областта на чистата наука, а умело свързва опита и познанието.

Според проф. Станков най-доброто произведение на Байчо Панев е излязлата от печат през 1982 г. монография “Скритата престъпност”. Б. Панев разработва общата методология за измерване на обема и структурата на скритата престъпност. За първи път в България той използва виктимизацията като подход за изследване на скритата част на престъпността. Към този момент у нас няма методика за изучаване на жертвите от престъпленията и проф. Панев поставя въпроса за разглеждане и проучване.

Проф. Панев участва в колективния труд “Основи на криминологията в НР България”, който е публикуван през 1983 г. Той разглежда едни от най-трудните проблеми в областта на криминологията, например този за детерминираността на икономическата престъпност.

През 1993 г. излиза от печат неговата “Криминология”. Това е първия учебник по криминология в България след “Основи на криминологията”. Този труд представлява обобщение на дългогодишния му опит в областта на криминологията с цел предаването му на студентите.

Проф. д.ю.н. Юлия Бояджиева разказа за своите впечатления от проф. Панев, като сподели, че нейният научен път е тясно свързан с този на Б. Панев, ерудиран, мислещ и със смели социални позиции юрист и криминолог. През годините най-тесни са били контактите й с него в рамките на дейността на Българската асоциация по криминология. Проф. Панев е един от активните участници в подготвителната работа по създаването на БАК (1986 г.). Това е продължителен и нелек процес, въпреки че криминологията към до средата на 80-те години вече се е утвърдила като самостоятелна наука. Нужно е било обаче да се преодолее пренебрегването й от юристи и управленски кадри, поддържащи твърди наказателно-нормативистични позиции, както и недооценяването на важната й социална роля, още повече, че криминологията е наука, призвана да разкрива и критикува недъзите на обществото.

Проф. Бояджиева разкри интересни факти от историята на Българската асоциация по криминология, нейното учредяване и първите й стъпки в научния и обществения живот в страната. Основна фигура в тези събития е проф. Б. Панев. Той участва активно в дейността на Асоциацията в качеството си на неин заместник-председател. Проф. Панев инициира стъпки за превръщането на БАК в национално сдружение. Пред есента на 1988 г. той участва в учредяването на Областния криминологичен център в Бургас. Идеята е да се учредят още два областни криминологични центрове, но събитията от 1989 г. възпрепятстват осъществяването й. Проф. Панев активно участва и в националните и международните научни появи на БАК.

Проф. Панев има голяма лична заслуга за популяризирането на криминологията и на Българската асоциация по криминология. На 04.08.1989 г. във вестник “Народна младеж” е поместено интервю с него под заглавието “Наука срещу престъпленията”. Направена е бележка на редактора, че докато броят се подготвя, криминологията е включена в учебната програма на студентите по “Право” в Софийския университет като избираема дисциплина. В архива на Асоциацията е запазено и писмо от военнослужещ в Дисциплинарния батальон в гр. Плевен, което е отзив на интервюто на проф. Панев. В него е изразен живият интерес на подателя към причините, които способстват за това военнослужащи да извършват престъпления.

През 1990 г. ръководството на БАК подава колективна оставка, но проф. Панев продължава да участва дейно в живота на Асоциацията. Самата проф. Бояджиева като неин председател често търси неговите съвети и помощ.

С проф. Панев е свързана и работата на постоянно действащия семинар при БАК. Той е създаден през 1980 г. към Съвета за криминологически изследвания и преминава към БАК след нейното учредяване. От самото начало с известно прекъсване през 90-те години ръководител на семинара е Байчо Панев. Самият той е лектор по редица теми, дискутирани на сбирките на семинара, като: „Остарял ли е критерият на чл. 93, т. 7 от НК за “тежки престъпления”?, „Оползотворяване на резултатите от криминологичните изследвания в социалната практика” и др. Проф. Панев изнася основни доклади на юбилейните чествания на БАК: “Криминологията като университетска дисциплина” – на кръглата маса, посветена на 20-годишнината от създаването на БАК (2006 г.) и “Превантивната политика и съвременната престъпност” – на научната сесия по случай 25-годишнината на Асоциацията (2011 г.). Той участва активно и в подготовката на становищата на БАК по проектите на Обща и Особена част на Наказателен кодекс на Република България.

Румен Райковски, доктор по право, и доц. д-р Светла Маргаритова-Вучкова също споделиха спомените си от съвместната работа с проф. Байчо Панев в Съвета за криминологически изследвания. Те определиха бележития криминолог като всеотдаен в работата си, създаващ спокойна атмосфера, добронамерен, отзивчив и винаги с желание да помага и напътства. Освен в Съвета за криминологически изследвания, тесните професионални и научни връзки между проф. Панев и доц. Маргаритова продължават и след като тя го замества като преподавател по криминология в Бургаския свободен университет.

Проф. д-р Стефка Наумова изрази своето виждане, че проф. Панев е изградил връзката между криминологията и социологията на правото с излизането от печат през 1977 г. на книгата му “Правосъзнание и престъпност”. Той е автор на методологията на съвместното изследване на СКИ и Института за държавата и правото при БАН на общественото мнение за наказателния закон. Едноименната монография (1987 г.) е издадена в голям тираж, който поради значимостта на изследването се изчерпва за рекордните 1–2 месеца. Проф. Наумова изказа своята дълбока почит към проф. Панев и съжалението от неговата липса за всички съмишленици и членове на Българската асоциация по криминология.

Присъстващите на сбирката г-н Димитър Гочев – заместник-председател на Съюза на юристите в България, и г-жа Цветанка Спасова – главен секретар на СЮБ, разкриха пред присъстващите друга страна от личността на проф. Панев – тази на общественик и приятел на перото. Г-н Гочев се запознава с Б. Панев през 1991 г., когато са избрани за членове на първия състав на Висшия съдебен съвет. На г-н Гочев веднага прави впечатление, че проф. Панев е изключително ерудиран човек, излъчващ спокойствие и притежаващ голяма житейска мъдрост и коректност. Проф. Панев е дългогодишен активен член на Съюза на юристите в България. Участва в обсъжданията, семинарите и всички научно-обществени прояви, организирани от Съюза. Член е на редакционната колегия на списание “Общество и право”. В работата си там той проявява изключителна прецизност и взискателност към материалите, които редактира, като същевременно дава компетентни и добронамерени бележки. Байчо Панев се проявява и като даровит писател, член на Културния клуб на СЮБ. Г-жа Спасова подари на БАК литературния сборник „Темида” 5, в който са публикувани стихове на Б. Панев.

Всички участници в семинара на БАК изразиха своето дълбоко уважение към работата и личността на проф. д-р Байчо Панев и огромното си съжаление за загубата на криминолога, общественика, деятеля на перото, колегата и приятеля Байчо Панев.


* Член на Българската асоциация по криминология, Асистент по Наказателно право в Институт за държавата и правото при БАН.

[1]Из миниатюрата на проф. д-р Байчо Панев “Първото наказателно дело”, в: сб. “Темида 5”, изд. СЮБ, стр. 23

[2]Настоящата статия предстои да бъде публикувана в „Общество и право“, книжка 7 за 2014 г. – бел. на авт.