Get Adobe Flash player
There are no translations available.

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАКОНОДАТЕЛЕН ПРОЦЕС, ПРАВНА СОЦИАЛИЗАЦИЯ, ПРАВНО СЪЗНАНИЕ”          

                                                                            проф. д.ю.н. Юлия Бояджиева

 

На 17 декември 2014 г. се проведе конференция на тема „Законодателен процес, правна социализация, правно съзнание (правно-социологически и криминологични аспекти)”, посветена на 145-та годишнина от създаването на Българската академия на науките, организирана от секцията по публичноправни науки(ППН) към Института за държавата и правото (ИДП) при БАН и Българската асоциация по криминология.

Конференцията беше открита от директора на ИДП-БАН проф. д-р Цветана Каменова. Тя акцентира върху важността на темата на провеждащия се научен форум, тъй като действащото законодателство, като продукт от цялостния законодателен процес, намира своето отражение в правното съзнание, осъществявано чрез механизма на правната социализация.

Восновния доклад на конференцията „Законодателен процес, правна социализация, правно съзнание (правно-социологически и криминологични аспекти)”, представен от проф. д-р Стефка Наумова (ръководител на секция „ППН” при ИДП-БАН),бяха разгледани три проблемни насоки на теоретичния анализ и емпиричните изследвания в контекста на темата[*]. Първата насока се отнася до съвременния конституционализъм и законодателната власт. Проф. Наумова посочи, че все още няма достатъчно ясна интерпретация на социалните характеристики на парламентаризма и на свързаните с него законодателна власт и прякото й осъществяване. Това е особено важно в условията на глобалния преход, при който съществено значение придобива въпросът за запазването на адекватността на политическата система и намирането на баланса между националната идентичност и все по-мащабното европеизиране на националните правни системи от гледна точка на изискванията на Европейския съюз (ЕС). Иднес законодателят е изправен пред дилемата какъв да бъде съвременният законодателен процес, за да удовлетвори и законодателите, и гражданското общество. Тази дилема често се поставя в центъра на внимание на представителите на конституционноправната теория, както и на съпътстващата я динамична рамка на политико-социологическия анализ, подчинен на разбирането за интегриращата и ограничаваща публичната власт конституция.

Осъществяването на законодателната власт (пряката и представителната демокрация) и у нас, и в страните със сходно обществено-икономическо развитие, е белязано от няколко основни  характеристики на съвременния конституционализъм: конституционната рамка на цялостния политически и обществено-икономически живот, заедно с конституционните гаранции за спазване на принципа за разделение на функциите (властите) на държавата; конституционните рамки на принципите на избирателното право и гарантиране на свободата на волеизявлението при формиране на висшия представителен орган, осъществяващ законодателната власт; провъзгласеният конституционен принцип за приоритет на международното право и гарантиран механизъм за осигуряване на нейното върховенство; утвърждаването на функционалната връзка между законотворчеството, правната социализация и правното съзнание. И ако Конституцията на Република България от 1991 г. е резултат от вътрешно обществено-политическо волеизявление на учредителя, то последващите изменения в тази конституция пряко произтичат от процеса на присъединяване към ЕС и от провъзгласените параметри на връзката: национален суверенитет – законодателен процес – правна социализация – правно съзнание – социално значим резултат.

Ето защо в доклада като втора насока със значимост в изследователската дейност и законодателния процес се разглеждафункционалната връзка между правната социализация и правното съзнание.Анализът е фокусиран в двата аспекта на формиране на правното съзнание: правосъзнание, мотивиращо правен конформизъм, и правосъзнание, мотивиращо девиантно поведение.Важен проблем, който невинаги присъства в конкрет­ните изследвания върху правосъзнанието, е установяването не само на мо­тива за конформно поведение, а и проследяването как общественото правосъзнание се превръща в реален фактор за развитие на самата правна система в посока, обуславяща действителен просперитет на обществото. Необходими са практически усилия, за да достигне обществено-политическото и в частност правното съзнание до формулирането на такива принципи и конкретни норми, чието съществуване да бъде гаранция, че общественото благо е съхранено, че социалната девиация може да бъде преодоляна и правният конформизъм няма да е норма, наложена отвън, а резултат от постъпателна позитивна правна социализация на новите граждани на Европа.

Независимо от разнообразието в концепциите и възгледите, отнасящи се до правната социализация, проблемът става особено актуален на фона на динамичните процеси на глобално равнище, разрастването на социалната девиация  и оттам появилата се необходимост за нова теория, която да създаде адекватни парадигми за изследване на проблема. Европейската глобална стратегия включва нови елементи като достъп до правна  информация, защита на личните данни, ефективно правораздаване и т.н., изискващи нов подход при теоретичния и най-вече при емпиричния анализ на общия процес, по който се осъществява правното информиране на обществото за новите европейски стандарти, както и надеждни индикатори за определяне на степента, в която е осъществена правната социализация.

Третата насокае необходимостта от определяне на емпиричните характеристики на законодателния процес, правната социализация и правното съзнание в контекста на съвременния конституционализъм, принципите за народния суверенитет, за разделението на властите и прякото участие на гражданите в държавната власт. Сложният процес на търсене на връзката „обществени ценности – законодателна власт – формиране на правното съзнание на индивидуално и групово ниво”не може да бъде поставен в опростена и статично неизменна рамка, както и да бъде разглеждан единствено в границите на правно-социологически постулати. По-приложим и ясен за цялата социална структура е моделът, при който на преден план се извеждат емпиричните характеристики на този процес, определящи на свой ред рамките на законодателната власт и на законодателството като цяло.

В условията на икономическа криза ролята на правното съзнание нараства силно поради усложнената социална обстановка, породена от общата икономическа дестабилизация. Ето защо в своя доклад проф. Ст. Наумова подробно се спря и нафункционалните особености на правното съзнание в условията на икономическа криза,коитосе проявяват на трите различни нива на неговата активност – индиви­дуално, групово и обществено правосъзнание.

Функционалните особености на правното съзнание в условията на икономическа криза се изразяват в способността му да се адаптира към непрестанно променящата се социална реалност, и по-конкретно – към настъпващите промени в икономиката като един от основните структурообразуващи компоненти на социалната структура. Вече става въпрос за необходимост от изследване на функционалните зависимости между икономиката, правото и правното съзнание, и в частност – за изследване на функционалните особености не само на правосъзнанието на адресатите на правните норми, но и на правосъзнанието на самия законодател, доколкото той е отговорен за вземането на адекватни на икономическата криза законодателни решения.

В условията на икономически сътресения и общ социален дисбаланс е особено важно да се установят онези фактори, които в най-голяма степен обуславят функционалните характеристики на правното съзнание, което играе особена роля в механизма на социалното действие на правото. В противен случай правото не може да постигне целите си да осигури равновесие в обществото.

При икономическа криза е много важно да се прецени и какъв трябва да бъдебалансът между санкциите и превантивните дейности, тъй като в едно икономически дестабилизирано общество понякога може да се окаже безсмислено налагането на несъразмерни за конкретната ситуация санкции или предприемането на правни мерки, които при други условия биха били оправдани. Неслучайно в правно-социологическите и криминологичните изследвания отдавна вече са изоставени термините „борба”, „ликвидиране”, „преодоляване” и т. н. на прес­тъпността и на другите форми на социална девиация, предизвикани от икономически и произтичащи от тях причини. При това па­раметрите на тези явления непрекъснато се променят и за­конодателството е изправено пред сложната дилема – криминализиране или декриминализиране. Самата политика на ЕС вече е насочена предимно към разширяване на превенцията, както и към съчетано прилагане на правни и извънправни (алтернативни) способи за ограничаване на социалната патология.

 

Актуални базови проблеми на теорията и законодателната практика бяха представени в докладите на проф. д-р Емилия Друмева (ИДП-БАН) „За една конституция е достатъчно тя да съдържа принципно законодателния процес (Ханс Келзен). Законодателна функция и законодателен процес“, гл.ас.Стамен Янев (ИДП-БАН)„Многопластово проявление на нормотворческия процес в условията на членство в ЕС. Колизии между законодателна и изпълнителна власт“;Мария Петрова (докторант в ИДП-БАН) „Правно-социологически аспекти на законодателния процес при създаването на нормата на чл. 58а от Наказателния кодекс на Република България“;Виктор Симеонов (докторант в ИДП-БАН) „Законодател ли е Конституционният съд? (относно допустимостта на искането за задължително тълкуване по к. д. № 25 от 1995 г.) “.

 С анализот позициитена социологията на правото и криминологията са представени проблемите в докладите надоц. д-р Петя Шопова (ЮФ на РУ „Ангел Кънчев“)„Законодателният процес и превенцията на престъпността”и на Ана Филибева (докторант по криминология в Академията на МВР) „Ниското правно съзнание като фактор за извършване на кражби“.

На правно-социологични аспекти на девиантното поведение при подрастващите са посветени докладите на проф.д.с.н. Валентина Златанова (Институт за изучаване на обществата и знанието-БАН) „Правно-социологически аспекти на интегрирането на деца, нарушили закона“,Кристина Чутуркова (докторант в ИДП-БАН) „Модели и образци на поведение, оказващи влияние въру правната социализация на подрастващите” и на Анна Адамова (докторант в ИДП-БАН) “Правната социализация като процес с фокус върху подрастващите”.

Интерес предизвика докладът на доц. д-р Тони Манасиева (Факултет по педагогика, СУ „Св. Кл. Охридски”) „Повишаване на правната култура на деца с асоциални нагласи чрез интерактивно възпитание (практико-приложни аспекти)“. В него се представя осъществена на доброволни начала дейност, свързана с правното възпитание на деца с девиантно поведение. Идеята е реализирана съвместно с г-жа Мила Георгиева – пресаташе на Софийския районен съд и г-жа Мария Баракова  – директор на Социално-педагогическия интернат „Проф. Петър Мутафчиев“-гр. София. Осъществена е с ученици от 7-ми и 8-ми клас в Интерната в рамките на заключителната част на неговия тригодишен проект по програмата „Сократ-Коменски”.

По конкретни актуални, важни и дискусионнитеми на българското законодателство са докладите на: доц. д-р Надежда Йонкова (ИДП-БАН)„Законодателна инициатива и лобизъм – правно-социологически аспекти“; проф. д-р Иван Стоянов (ИДП-БАН) „Практика на Софийския апелативен съд по данъчни дела“;Деница Иванова (докторант в ИДП-БАН) „Обществено обсъждане и обществени нагласи във връзка с промените в Закона за местните данъци и такси“;Манол Асенов (докторант в ИДП-БАН) „Правосъзнание на ползувателите на реклама – вложители в КТБ“; Калоян Кръстев(докторант в ИДП-БАН)„Правно-социологически проблеми на сурогатното майчинство“; Наташа Ценева (докторант в ИДП-БАН) – „Законодателният процес и евтаназията“.

 

Изнесените на конференцията доклади представиха гледните точки и научните тези на авторите и показаха не само злободневни, наболели и значими „бели полета” на правната теория и на законодателството в контекста на европейското и националното право, но и голямата перспективност на комплексното изучаване и анализиране на проблемите от гледна точка на социологията на правото и криминологията.



[*]Изнесените на конференцията доклади ще бъдат публикувани в сборник„Научни трудове на ИДП-БАН”.

More Articles...