- 0884318047
- bakcrime@criminology.bg
- 0884318047
- bakcrime@criminology.bg
Powered by Swiftbrands.
Copyright © 2025. All rights reserved.
Професор Петя Шопова, доктор по криминология е завършила юридическия факултет на
СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавала в Русенски университет „Ангел Кънчев“, в УНСС,
Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Нов Български университет. В момента
преподава криминология, наказателно право и превенция на противообществените
прояви в юридическия факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Била е член на
Научния съвет на Правния институт към Българска академия на науките и на факултетния и
Академичния съвет в Русенски университет. Адвокат в Софийска адвокатска колегия.
Народен представител в 36 Народно събрание и член на комисията по национална
сигурност. Народен представител и заместник-председател на 38 Народно събрание и
член на комисията по европейските въпроси и на комисията за противодействие на
корупцията. Ръководител на първото национално изследване на тенденциите на
престъпността в Република България след 1989г. Създател на експериментален
пробационен център-Русе. Ръководител на проекти в областта на криминологията и
наказателното правосъдие. Има публикации в областта на криминологията, наказателно-
изпълнителното право, наказателното право, парламентарната дейност. Публикувала е
монографиите „Пробацията-наказателно-правен и криминологичен анализ“- 2006г. и
„Основи на приложната криминология“- 2015г., както и множество статии и студии. Член
на международната организация на защитниците по наказателни дела. Създател и член на
българския клон на международната организация „Прозрачност без граници“.Член на
Съвета за криминологични изследвания към министъра на правосъдието. Председател на
Българската асоциация по криминология.
Aна Филибева е доктор по криминология от 2022г. към Академия на МВР. Завършила е
Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Социална педагогика“(1998
г.), а след това Русенския университет „Ангел Кънчев“, специалност „Право“(2006).
Придобива юридическа правоспособност с Удостоверение № 905/2007 г. на Министерство
на правосъдието. От 2007 до 2013г. е работила като публичен изпълнител в Агенция за
държавни вземания и Националната агенция по приходите. От 2013 до 2020г. е била
разследващ полицай към СДВР. От 2020г. и понастоящем е адвокат в Софийската
адвокатска колегия. Владее отлично английски, руски и испански езици.
От 2022г. започва да работи като университетски хоноруван преподавател Нов Български
университет, Департамент „Национална и международна сигурност“, а от 2024г. е
асистент, като води лекции на студенти по магистърска програма „Криминология и
политики за превенция на престъпността“ и др.
От 2024г. е хоноруван преподавател във Висше училище по сигурност и финанси, гр.
Пловдив по дисциплините „Криминология“ и „Превенция на престъпността“.
Член на Българската асоциация по криминология от 2009 г. Има издадена монография
„Превенция на рецидива при кражбите“ – 2023г. и множество публикации в областта на
криминологията и наказателното право, като последната е в списание „Обществено
възпитание“ – брой 2/2024 г., издание на ЦКБППМН към Министерски съвет. Изследва
проблемите на незаконната миграция.
Главен асистент Виктор Ангелов е магистър по „Противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред“ от Академията на МВР и магистър по
право от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Преподава учебните дисциплини
криминология и превенция на престъпността в Академията на МВР. Участвал е в
разработването на: Националните стратегии за превенция на престъпността (2021-2030)
и (2012-2020); на Инструкция № 8121з-91 от 13 януари 2017 г. за реда и организацията
за осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на МВР, както и на
Инструкция за превантивната дейност на национална служба „Полиция“ от 2008 г.
Участвал е в редица проекти в областта на борбата с престъпността, сред тях: Проект за
противодействие на корупцията в МВР BG 02/IB/JH-02 между МВР на Великобритания
и България; „Стандартизирано обучение за финансово разследване на организираната
престъпност и тероризма“; „Анализ на иновативни модели и алгоритми за използване
на големи масиви от данни (Big Datа) в цифровата криминалистика (digital forensic) за
превенция и предотвратяване на високо технологични криминални посегателства върху
сигурността на държавата“ в рамките на Националната научна програма „Сигурност и
отбрана“. Служител на МВР с над 30 години стаж. Дългогодишен член на секретариата
на Националния съвет за превенция на престъпността. Член на Българската асоциация
по криминология от 1998 г. и неин отговорен секретар през последните над 10 години.
Професор Анна Мантарова е доктор на социологическите науки. Завършила е
социология в СУ “СВ. Климент Охридски”. Изследователската й дейност е в
областта на девиантното поведение, престъпността, миграцията. Работи в
Институт по философия и социология на БАН, където ръководи секция
“Социален контрол, отклонения и конфликти” и във Висше училище по
сигурност и икономика, Пловдив. В Докторантското училище към Центъра за
обучение на БАН води курсове “Социалната макротрансформация в България –
проблеми и рискове”, “Социални проблеми на девиантното поведение” и
“Общество и околна среда”. Преподавателската й дейност във висши училища
включва курсове по Социология на престъпността, Социология на правото,
Социология на девиантното поведение, Престъпност и социален ред. От 2008
година до сега е член на Научния съвет на Института по философия и
социология на БАН. Осем години е била научен секретар на същия институт.
Има публикувани четири монографии и над 80 научни студии и статии, повече
от 25 от които са издадени в чужбина – Италия, Полша, Сърбия, Русия и др.
Ръководила е редица проекти с фундаментален и приложен характер,
включително и финансирани от Фонд “Научни изследвания”, а също и
множество национални емпирични изследвания. Обучила е седем докторанта,
които успешно са защитили докторски дисертации. Член е на редколегиите на
четири научни списания, между които и най-старото социологическо списание
на Балканите – “Социолошки преглед” – Сърбия.
Екатерина Салкова
Образование:
1995 – 2000: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Юридически факултет,
специалност „Право“, специализации: „Правораздаване“, „Публична администрация“,
„Международно право и международни отношения“ и „Общество и право на Германия“
(съвместно с Институт „Germanikum“);
2004 – 2006: Институт за правни науки, докторантура по Наказателен процес (Дисертация
„Прекратяване на наказателното производство“).
Професионален опит в областта на науката и висшето образование:
Институт за държавата и правото (01.11.2001 – до момента: научен сътрудник,
съответно главен асистент и доцент по наказателен процес)
Национална агенция за оценяване и акредитация (20.09.2018 – 20.09.2021: член на
Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана, 20.09.2021 –
20.09.2024 – председател на ПКСПНСО)
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (01.01.2019 – до момента: доцент по
Наказателнопроцесуално право)
Русенски университет „Ангел Кънчев“ (01.10.2016 – 01.09.2019: доцент по
Наказателнопроцесуално право)
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (01.10.2007 – 01.10.2015: хоноруван
преподавател по Наказателнопроцесуално право)
Университет за национално и световно стопанство (01.03.2002 – 15.06.2002 и 15.09.2006
– 15.01.2007: хоноруван преподавател по Основи на правото и по Наказателнопроцесуално
право)
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (01.10.2002 – 15.01.2003: хоноруван
преподавател по Наказателнопроцесуално право)
Участие в управлението на научни организации и висши училища: ръководител на Секция
„Наказателноправни науки“ в Института за държавата и правото – БАН (от 2013 г. до
момента); заместник-председател на Научния съвет на ИДП (2015-2019); член на Научния
съвет на ИДП (2019 – до момента); председател на Общото събрание на учените в ИДП –
БАН (от 2020 до момента); член на Седмото Общо събрание на Българската академия на
науките и заместник-председател на Комисията за нормативни и общоакадемични актове
(2016-2020); член на Осмото Общо събрание на Българската академия на науките и
председател на Комисията за нормативни и общоакадемични актове (2020-2024); член на
Факултетния съвет на Юридическия факултет в Русенския университет „Ангел Кънчев“
(2017-2019); член на Общото събрание на Русенския университет „Ангел Кънчев“ (2017-
2019); член на Общото събрание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от
2021 до момента); член на Факултетния съвет на Юридическия факултет в Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски“ (от 2023 до момента); член на Общото събрание на
Юридическия факултет в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2023 до
момента)
Допълнителна информация:
01.11.2010 – до момента: съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека, Страсбург
15.11.2013 – 6.05.2016: главен експертен сътрудник в Комисията по правни въпроси при 42-то
и 43-то Народно събрание
01.06.2006 – 31.08.2012: експерт в Министерството на правосъдието (към Централната
комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и Съвета по
законодателство)
25.02.2004 – 28.02.2013: юрисконсулт, впоследствие Директор на Дирекция „Правна дейност“
в Българската академия на науките
29.11.2004 – 29.05.2005: съветник на заместник-министър на правосъдието
2013 – 2014: заместник-председател на Временната комисия по културно-историческо
наследство, в т.ч. социално и икономическо развитие към Фонд „Научни изследвания“
2001 – до момента: член на Съюза на юристите в България
Участие в професионални научни организации: член на Българската асоциация по
криминология (и член на Управителния съвет на БАК)
Членство в редакционни съвети и колегии: Правна мисъл, Сборник с доклади от
ежегодните национални конференции на докторантите в областта на правните науки, Научни
трудове на Института за държавата и правото, STUDIA IURIS, Научни трудове на
Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бюлетин на
Факултет "Полиция" в АМВР, сборници от конференции
Проф. д-р Калин Гайдаров е бил директор на Института по психология – МВР и
преподавател в Академията на МВР, член на академичния съвет на Академията и на
научния съвет на научните институти в МВР. Той е дългогодишен преподавател в
Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Св. Паисий
Хилендарски“, Нов български университет и НАТФИЗ „Проф. Кр. Сарафов“. Бил е член
на управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, на СНС по психология
при ВАК и директор на магистърски програми, както и директор на програмния съвет на
Департамент „Национална и международна сигурност“ на НБУ. Той е автор и
ръководител на редица криминологични, криминално-психологични и социално-
психологични емпирични изследвания. Награден е с почетен знак и грамота за личен
принос в дейността на ИП-МВР, както и с годишната награда за най-добър принос в
развитието на психологическата практика в България. Автор е на 3 монографии и 1
учебник, както и на множество научни статии и студии. Член е на факултетния съвет на
Факултет „Екранни изкуства“ и на общото събрание на НАТФИЗ.
Гл. ас. д-р Мария Михайлова, доктор по наказателно право е завършила юридическия факултет
на Университета за национално и световно стопанство с грамота “Магистър-отличник на випуск
2006 по специалност “Право”” от Ректора на УНСС. През 2000 г. получава Национална диплома от
Министъра на образоването и науката за отличен успех и принос в развитието на философската
наука.
През 2019 г. придобива образователна и научна степен „доктор” по докторска програма
Наказателно право, професионално направление 3.6. Право, от Русенски университет „Ангел
Кънчев“, с тема на дисертационния труд „Престъпления против правата на гражданите”, научен
ръководител проф. д-р Пламен Панайотов.
От 2008 г. до сега заема научна длъжност в Институт за държавата и правото при Българска
академия на науките, Секция „Наказателноправни науки“. От 2010 г. е научен секретар на Секция
„Наказателноправни науки“ в ИДП-БАН.
От 2023 г. е член на Управителния съвет на Българската асоциация по криминология. Членува в
Асоциацията от 2011 г., а от 2009 г. до сега активно участва в Постоянно действащия семинар. В
тази връзка участва със становище на заседание на Комисията по правните въпроси в НС на
24.06.2014 г., на което е проведено обсъждане на проекта на нов Наказателен кодекс с
представители на професионалната юридическа общност. Участва в проведените през 2012 г. и
през 2013 г. под егидата на Вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова три
конференции по въпросите на помилването и престъпността. Участва активно в организационния
живот на Асоциацията, а през 2014 г. публикува статията „Проф. д-р Байчо Панев – криминолог,
общественик, приятел на перото“, в сп. Общество и право, изд. на Съюза на юристите в България.
Има над 50 публикации в областта на наказателното право, свързани с наказателната политика
на държавата, както и по въпросите на криминализацията, декриминализацията и
свръхкриминализацията, пряката демокрация, гражданското общество и общественото
правосъзнание, престъпленията от омраза, престъпленията против политическите права на
гражданите, нарушаване на неприкосновеността на кореспонденцията, нарушаване на
неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство, престъпленията против
трудовите права на гражданите, стопанския подкуп и други.
Член е на Икономическия и социален съвет на Република България в периода 2021 – 2022 г. Член
е на Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса в периода 2021-2022 г. Член е
и на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно
сътрудничество при Министерския съвет от 05.10.2016 г. до м. 02.2022 г. Юридически съветник и
впоследствие и главен секретар на национално представителна организация на работодатели
Съюз за стопанска инициатива от 05.10.2016 г. до м. 02.2022 г.
Началник на политическия кабинет на министъра на туризма в периода 2022 – 2023 г. и на
министъра на иновациите и растежа от 2023 г. до сега.
Нина Казазян е председател на Контролния съвет на Българската
асоциацията по криминология. Завършила е Университета за национално и световно
стопанство. Трудовата ѝ дейност започва през 1994 г. в Научноизследователския институт
по криминалистика и криминология (НИКК) към Министерството на вътрешните работи.
Като научен сътрудник е участвала в различни криминологичните изследвания, свързани с
проблеми на охраната на обществения ред. От закриването, през 2015 г., на Центъра за
полицейски изследвания при НИКК до момента работи като експерт в дирекция
„Координация и информационно-аналитична дейност“ – МВР.
Доцент Стоян Стоянов, доктор по национална сигурност, е завършил ВИПОНД-
МВР със специалности “Право” и “Противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред”. Работил е в органите на МВР, като е заемал оперативни длъжности в
04 РПУ-СДВР, сектор 01 “Убийства”, направление “Криминална полиция”-СДВР и
НСБОП-МВР. През 2013 г. в Академията на МВР му е присъдена образователната и
научна степен “доктор” по организация и управление извън сферата на материалното
производство (национална сигурност). От 2017 г. е доцент в Академията на МВР по
учебните дисциплини “Основи на оперативно-издирвателната дейност”, “Управление
на оперативно-издирвателната дейност” и “Разузнавателен анализ”. В Академията на
МВР е заемал длъжностите: ръководител на катедра ОИД и декан на факултет
“Полиция”. Понастоящем преподава във ВУСИ-Пловдив, СУ “Св. Климент Охридски”
и 93 СУ “Александър Теодоров – Балан”. От 2011 г. е член на Българската асоциация по
криминология. Член е на Асоциацията на полицейските началници и в Управителните
съвети на Акадамията на международната полиция – Командос и Академията за
иновации и развитие.
Даниел Полихронов е юрист и педагог. Магистър по право и доктор по педагогика
на обучението. От 2019 година е преподавател в катедра „Теория на възпитанието“ към
Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен
асистент е по превенция и корекция на девиантното поведение. Автор е на над 70
публикации. Научните му интереси са свързани с методиката на обучението по български
език и литература в началния етап на образованието, интеркултурното образование и
социалната и педагогическата работа по превенция и корекция на девиантното и
противоправното поведение и ресоциализация на правонарушителите.
Проф. д-р Веселин Манолов Каракашев
Роден на 20 май 1931 г. в София. През 1953 г. завършва Юридическия факултет на СУ
„Св. Климент Охридски“. От 1955 до 1958 г. работи като зам.-околийски прокурор в гр.
Самоков, а от 1958 до 1960 г. – като следовател в Софийска районна и градска
прокуратури. През 1960 г. след успешно издържан конкурс е назначен на работа в
Правния институт на БАН като научен сътрудник. Защитава докторска дисертация на
тема „Наказуемостта – свойство на престъплението“ през 1964 г. През 1968 г. става
завеждащ секция „Криминология“ при Научноизследователския институт по
криминалистика и криминология на МВР, а впоследствие е назначен за зам.-директор
на Института. През 1973 г. преминава отново на работа в Института за държавата и
правото (ИДП) при БАН, като през 1983 г. е избран за старши научен сътрудник I ст.
(професор). Бил е ръководител на секция „Наказателноправни науки“, а от 1989 до
1991 г. – директор на ИДП.
От 1976 до 1980 г. е зам.-председател на Научно-методическия съвет по затворно дело
към Министерството на правосъдието/МВР.
През 1991 г. проф. В. Каракашев е номиниран за член-кореспондент и академик на
БАН. Носител е на юбилеен медал „25 години народна власт“, Значка за отличие на
БАН и орден „Кирил и Методий“ I степен. Подготвил е над 10 докторанти. Оставил е в
наследство повече от 70 научни публикации, между които 10 монографии и 6 учебници
и учебни помагала. Оригинални научни идеи в областта на наказателното право,
наказателно-изпълнителното право и криминологията са развити в трудовете му:
„Наказуемост, наказателна отговорност и лични основания за освобождаване от
наказателна отговорност“ (1966), „Рецидивът и борбата с него“ (1970), „Проблеми на
престъпността и нейната структура“ (1977), „Проблеми на определяне ефективността
на наказанието лишаване от свобода“ (1982), „Обществената превенция на
престъпността в НРБ“ (1987), „Младежка рецидивна престъпност“ (1990) и редица
други.
Боян Станков (р. 1938, Монтана) – юрист, философ, д-р по философия и юридически науки, професор. Завършил право и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Кариерата му започва като прокурор, а по-късно работи в Съвета за криминологически изследвания при Главната прокуратура, заемайки различни длъжности, включително ръководител.
Участвал в национални и международни изследвания на престъпността, чиито резултати са основа за програми и законодателни решения. Докладвал на форуми на ООН, Съвета на Европа и др. Автор на множество трудове, включително първата публикация по виктимология в България (1970). Носител на Награда Варна за обществени науки (2005).
Преподавал във ВСУ „Черноризец Храбър“, НБУ, ВИНС-Варна и Академията на МВР по теми като криминология, организирана престъпност и международно наказателно право. Член на Съюза на учените и Българската асоциация по криминология.
Родена на 31.10.1943 г. в гр. Котел. През 1966 г. завършва висше образование в СУ “Св.
Кл. Охридски”, специалност “Математика”. През 1966 – 1969 г. е преподавател по
математика, през 1970 – 1971 г. – специалист в секция “Методика на емпиричните
социологически изследвания” на Института по социология при БАН. От 1972 до 2010 г.
заема академичните длъжности от асистент до професор по криминология в
Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при
МВР, като през периода 1995 – 2006 г. е ръководител на сектор “Престъпност и
полицейско противодействие”.
През 1977 г., като задочен докторант по криминология в Академията на МВР – Москва,
защитава дисертация “Математическите методи в криминологичните изследвания”.
През 2004 г. защитава дисертация “Компютърна престъпност” за придобиване на
научната степен “Доктор на науките” (специалност “Криминология”).
Има участие в 31 емпирични криминологични и други научни изследвания, като на 16
от тях е ръководител. Автор е на над 150 научни публикации (116 самостоятелни), в т.ч.
15 монографии, представящи аналитични резултати от тематични, регионални,
национални и международни изследвания на престъпността и нейната превенция,
както и по теоретични проблеми на прогнозирането на престъпността, статистическия
криминологичен анализ, компютърната престъпност и др.
Участвала е в работни групи за подготовка на национални стратегии и програми за
противодействие на престъпността, на проекти на нормативни актове и ръководни
документи, свързани с дейността на МВР. Има участие в преподавателската дейност и в
подготовката на докторанти от Академията на МВР. През 1998 – 2010 г. е научен
секретар на Специализирания научен съвет по национална сигурност към Висшата
атестационна комисия. Член на Комисията по помилване към Вицепрезидента на
Република България от 1994 г. до момента.
Съучредител на Българската асоциация по криминология при създаването й през 1986
г. Председател на асоциацията в периода 1991 – 2013 г.
Доцент Светла Маргаритова-Вучкова е завършила юридическия факултет на Софийския
университет „Св.Климент Охридски“, след което специализира три години в Държавния
университет в Санкт Петербург и получава докторска степен по криминология. В периода
1981-1995 г. работи като експерт в Съвета за криминологични изследвания към Главната
прокуратурла на Република България, а от 1995 г. до 1997 г. – в Съвета по
законодателството на Министерството на правосъдието и е представлявала
правителството пред Европейския съд по правата на човека в първите дела срещу страната
ни. От 2014 до 2017 г. е била Председател на Фондация „Български адмокати за правата
на човека“. В качеството си на адвокат е подготвила множество жалби до Европейския съд
по правата на човека. Преподавала е криминология в Бургаския свободен университет и
УНСС, наказателно право в Софийския университет и УНСС, международно наказателно
право в УНСС и „Организация и превенция на престъпността“ във Варненския свободен
университет. Била е член на Академичния съвет и зам.-декан на Бургаския свободен
университет. Автор е на монографията „Възпитателни мерки за малолетни и непълнолетни
правонарушители“, както и на множество студии и статии както в областта на
криминологията, така и в областта на правата на човека. От 2013 г. до 2022 г. е
Председател на Българската асоциация по криминология.